Перспективите пред икономиката на България продължават да бъдат доминирани от конфликта между Русия и Украйна и влиянието, което той оказва върху цените на суровините, както и от нарушенията във веригата на доставки, водещи до по-висока инфлация. Въпреки това сравнително голям брой индикатори показаха, че темпът на растеж е достигнал много силно ниво преди началото на руската инвазия в Украйна в края на февруари. Силата на възстановяването през първото тримесечие може би най-добре се илюстрира от индекса на промишленото производство, който отчете най-силния си ръст на годишна база от повече от две десетилетия. Тези резултати ни накараха да повишим прогнозата си за ръста на БВП за тази година до 2.7% от 1.4% през април. Това е записано в последния макроикономически анализ на "УниКредит Булбанк".

Икономистите на финансовата инститция очакват леко свиване на икономиката през второто тримесечие на тримесечна база. Те се основават на това, че промишленото производство и доверието на потребителите са изправени пред сериозни предизвикателства, произтичащи от нарушенията на веригите на доставки и нарастващите цени в резултат на продължаващите ограничителни мерки заради коронавируса в части от Китай, както и от конфликта между Русия и Украйна. Заедно с това се ачаква леко повишение на растежа на тримесечна база през третото тримесечие поради активиране на мерките за фискална подкрепа на правителството, продължаващо увеличаване на заплатите в някои сектори на икономиката в контекста на затегнатия пазар на труда, както и поради отслабване на влиянието на някои от пречките пред индустриалната активност.

Експертите на „Уникредит Булбанк“ са ревизирали надолу прогнозите си за растежа на БВП за следващата година до 2% на годишна база от 3.5%, които те очакваха през април. Това отразява най-вече по-високите цени на петрола и газа в нашия глобален сценарий, което предполага по-висока и продължителна инфлация, която ще действа като спирачка на ръста на реалните доходи. „Освен това нашият глобален сценарий предвижда по-високи лихвени проценти в еврозоната в допълнение към малко по-слаб растеж на БВП за някои от ключовите търговски партньори на България (в сравнение с прогнозата изготвена преди три месеца), което ще се отрази върху обема на износа“, подчертават от банката.

Политическата несигурност нарасна отново, след като правителството на премиера Кирил Петков беше принудено да подаде оставка. Оттук нататък виждаме два еднакво вероятни сценария, отбелязват експертите на "Уникрети Булбанк". В първия смятаме, че има добри шансове четирите партии от досегашната управляваща коалиция да сформират ново правителство, може би такова с ограничен мандат за реформи, което ще приложи повечето от промените в бюджета, договорени с цел смекчаване отрицателните ефекти от инфлацията. При този сценарий има вероятност Кирил Петков, основател и съпредседател на най-голямата парламентарна партия, да не бъде следващият премиер, а да бъде заместен от някой от другите лидери на ‘’Продължаваме промяната’’. При втория сценарий, парламентът ще бъде разпуснат и през есента ще бъдат проведени нови парламентарни избори.

И в двата сценария анализаторите от банката не очакват големи промени във водената икономическа политика. "Това е така, защото смятаме, че основната причина за падането на правителството на г-н Кирил Петков е позицията на България по преговорите за присъединяване на Северна Македония към ЕС, а не провежданата от него икономическа политика. Продължаваме да гледаме на приемането на еврото през 2024 г. като най-вероятен сценарий, тъй като партиите с прозападна геополитическа ориентация взети заедно могат да разчитат на подкрепата на по-голямата част от българските избиратели", пише в анализа.

При нови избори преходът към ново правителство ще забави вземането на решения в публичната администрация. Това е лоша новина за капиталовите разходи на публичния сектор и шансовете на страната да ускори зеления преход и дигитализацията. Това също така може да застраши влизането на страната в еврозоната през 2024 г., особено ако следващите избори доведат до увеличаване на подкрепата за популистките партии.