Според есенната прогноза на комисията икономиката на ЕС ще излезе от рецесията през втората половина на тази година, въпреки че за 2009 г. като цяло все още се предвижда спад на БВП с около 4 %. Очаква се постепенно възстановяване, като се предвижда БВП да нарасне с малко под 1% през 2010 г. и с около 1,5 % през 2011 г. Съживяването на икономическата активност в краткосрочен план се дължи на подобряване на конюнктурата в световен мащаб и на финансовите условия, както и на значителните мерки, предприети в областта на фискалната и паричната политики.

От друга страна, очаква се определени фактори да ограничат частното търсене, като по този начин отслабят процеса на възстановяване. По-специално не се очаква подобрение на условията на пазара на труда, като процентът на безработица в ЕС се предвижда да достигне 10,2. Публичният дефицит също се очаква да достигне 7,5% от БВП през 2010 г., като през 2011 г. ще отбележи лек спад вследствие на съживяването на икономиката и постепенното премахване на временните мерки.

„Икономиката на ЕС излиза от рецесията. Това до голяма степен се дължи на амбициозните мерки, предприети от правителствата, централните банки и ЕС, които не само предотвратиха системен срив на икономиката, но и дадоха начален тласък на възстановяването. Въпреки това пътят напред е изпълнен с предизвикателства. За да се поддържа положителния импулс и да се подкрепи устойчивостта на възстановяването, от особено значение е всички обявени мерки да бъдат изцяло приложени, а оздравяването на банковия сектор да бъде доведено до край. Трябва също така да се гледа повече в средносрочен план и да се помисли как по най-добър начин да бъдат преодолени неблагоприятните последици от кризата върху пазара на труда, публичните финанси и потенциалния растеж", заяви Хоакин Алмуния, комисар по икономическите и финансови въпроси.

След като претърпя най-тежката, най-продължителната и най-широкообхватната рецесия в своята история, икономиката на ЕС достигна точката на обрат. През последните месеци бе отчетено значително подобрение на състоянието на икономиката и на финансовите условия, главно в резултат на предприетите безпрецедентни мерки в областта на фискалната и паричната политики. Няколко финансови показателя достигнаха нивата си от периода преди започването на кризата, като в същото време се забелязва възстановяване на доверието. Перспективите за глобален растеж и търговия също са по-оптимистични, особено в нововъзникващите пазарни икономики. Въз основа на тези тенденции и предвид положителната корекция на запасите, растежът на БВП в ЕС и в еврозоната се очаква отново да достигне положителни стойности през втората половина на тази година.

Пред постепенно възстановяване

Подобрените краткосрочни перспективи в ЕС и в света се дължат отчасти на временни фактори. Въздействието на тези временни фактори постепенно ще отслабва през 2010 г., като това вероятно ще доведе до временно забавяне на растежа на глобалната икономическа активност. Следователно се очаква растежът на износа в ЕС да се стабилизира едва донякъде в рамките на прогнозния период. Вътрешното търсене също е изправено пред определен брой пречки. Инвестициите не се очаква да се възстановят преди 2011 г. предвид ниската степен на използване на производствените мощности, перспективите за относително слабо търсене, по-малките печалби и все още умерения растеж на кредитирането. Въпреки че по време на рецесията частното потребление на няколко пъти имаше функцията на стабилизиращ фактор, в бъдеще се очаква разходите да бъдат ограничени от нуждата от намаляване на дълговете на домакинствата и от песимистичните перспективи на пазара на труда. Допълнителен ограничаващ фактор е очакваното негативно въздействие на финансовата криза върху потенциалното производство. Така след първоначално нарастване се предвижда известно забавяне на растежа на БВП в ЕС и в еврозоната, като през втората половина на 2010 г. и след това отново се очаква ускорение.

Пазарът на труда и публичните финанси са под натиск

Докато пазарът на труда в ЕС се оказа по-устойчив на рецесията отколкото се предполагаше (главно благодарение на краткосрочните политически мерки, предходни реформи и изкуственото поддържане на заетост в някои държави-членки), през следващите тримесечия се очаква засилено съкращаване на работни места. През тази година се очаква свиване на заетостта с около 2.25%, а през 2010 г. - с още около 1.25%. Към края на 2010 г. и през 2011 г., успоредно с възстановяването на икономиката, е вероятно постепенно стабилизиране на заетостта.

Публичните финанси също бяха силно засегнати. Държавният дефицит в ЕС се очаква да се утрои през тази година (достигайки близо 7% от БВП, в сравнение с 2,25% през 2008 г.), а през 2010 г. да продължи да се увеличава до около 7,5%. Това влошаване се дължи отчасти на въздействието на автоматичните стабилизатори и на дискреционните мерки, предприети с цел да се подкрепи икономиката, но също така отразява по-силно от обичайното намаляване на приходите вследствие на икономическия спад. През 2011 г., когато икономическата активност започне да се съживява и временните мерки бъдат премахнати, се очаква слабо понижение на дефицита до малко под 7% от БВП. Съотношението на дълга към БВП обаче се очаква да продължи да расте.

Инфлацията остава в ниски граници

Очаква се инфлацията в ЕС и в еврозоната да се повиши малко над сегашното много ниско равнище, но да остане в ниски граници през прогнозния период. Средното равнище на инфлацията съгласно Хармонизирания индекс на потребителските цени (HICP) се предвижда да бъде малко над 1% през 2010 г. и около 1,5% през 2011 г. както в ЕС, така и в еврозоната. Докато растящите цени на суровините вероятно ще окажат натиск за повишаване на инфлацията, значителният неизползван капацитет в икономиката и слабият растеж на заплатите ще го ограничават.

Несигурността продължава да бъде голяма

Перспективите за икономиката на ЕС в процеса на излизане от рецесията са несигурни и са изложени на значителни, но като цяло балансирани рискове. Възстановяването може да надхвърли очакванията, ако политическите мерки са по-ефективни отколкото се предвижда по отношение на възстановяването на стабилността на финансовия сектор и увеличаването на доверието или при наличието на по-значителен подем на глобалното търсене.

От друга страна, въздействието на неблагоприятните условия на пазара на труда и на ограниченията върху инвестициите може да се окаже по-силно от очакваното. Освен това, ако банките не успеят да оздравят балансите си, банковият сектор може и да не бъде способен да осигури достатъчно подкрепа за възстановяването. Рисковете по отношение на инфлацията също са като цяло балансирани.