През настъпилата 2020 г. ръстът на икономиката в еврозоната ще се забави, което е явление за трета поредна година. Това прогнозират икономически експерти, според които ръстът на икономиката ще се задържи в резултат на политическата нестабилност, съществуващото напрежение в търговските отношения и проблемите в автомобилната промишленост.

Европейската централна банка се надява през 2020 г. ръстът на икономиката в еврозоната да достигне 1,1 %. За сравнение: през 2019 г. той беше 1,2 %, през 2018 г.- 1,8 %, а през 2017 г. – 2,4 %.

Значително по-песимистични са прогнозите на 34 икономисти, анкетирани от „Файненшъл таймс“ /ФТ/. Според тях, темповете на ръста през тази година ще паднат под 1 %, което е най-ниският показател за еврозоната през последните 7 години. Има, разбира се, вариации и в тези прогнози, най-песимистичната от която е за нулев ръст, а най-оптимистичната – за ръст от 1,5 %.

В световната икономика се наблюдава известна неопределеност. Налице са действия на две сили: от една страна са видими препятствията пред глобалните инвестиции. От друга страна са налице отделни местни зони на устойчивост, подкрепени от меката политика на Европейската централна банка (ЕПЦ). Тези фактори и в бъдеще ще останат основната причина за отрицателните показатели на БВП на еврозоната, смятат икономисти.

Продължаващото забавяне на ръста в еврозоната може да принуди новия президент на ЕПЦ Кристин Лагард да разгледа въпроса за въвеждане на допълнително смекчаване на финансовата кредитна политика. Това може да стимулира държави с по-голяма финансова стабилност, като Германия и Нидерландия, да включат финансови стимули.

През септември ЕЦБ продължи да намалява процентните ставки. Банката възобнови програмата си за закупуване на облигации на стойност от 2,6 трилиона евро като реакция на появилите се признаци за забавяне на икономическия ръст и инфлацията. По този начин политиката на ЕЦБ доведе до появата на евтини пари в икономиката. Заради нарастващото безпокойство от появата на негативни странични ефекти от необичайната кредитна политика, обаче, някои икономисти споделят опасения, че ЕЦБ може да изчерпи запасите си, които би трябвало да противодействат на всяко по-нататъшно забавяне.

Въпреки отслабените икономически показатели, по-голяма част от анкетираните от ФТ експерти очакват ЕЦБ да се въздържи от по-нататъшно отслабване на финансовата кредитна политика. Германия едва ли ще отстъпи на натиска, който да я принуди да провежда политика на допълнително бюджетно стимулиране.

Очаква се да продължи общата политика на съобразяване със ситуацията, породена от липсата на глобално търсене и изчерпаните възможности за финансова подкрепа.

Няма единодушие сред експертите по въпроса за намаляването на процентните ставки през тази година, както и относно продължаването на програмата за закупуване на еврооблигации.

Най-голям риск за икономиката на еврозоната са търговските взаимоотношения между САЩ и Китай и Брекзит.

Икономическите експерти изразяват съмнение, че призивите на Кристин Лагард към Германия и Нидерландия за използването на данъчни стимули ще бъдат успешни.

Темповете на ръст в еврозоната са много ниски. Това се дължи както на ниската производителност на труда, така и на песимистичните прогнози относно демографията. Затова цикличните спадове водят леко до стагнация. Финансово-кредитната политика вече не може да даде резултат, а бюджетното стимулиране е закъсняло, смятат експертите.

По данни на ЕЦБ, инфлацията в еврозоната е спаднала рязко с 1,8 % през 2018 г., а през 2019 г. достигна 1,2 %. Прогнозите са за по-нататъшно намаляване на инфлацията и през тази година, което е по-ниско от целевия показател на ЕЦБ, доближаващ се до 2 %.

През 2019 г. обемът на промишленото производство в еврозоната намаля, но сферата на услугите, ориентирана към вътрешния пазар, се оказа устойчива. Тази тенденция може да претърпи промяна през настоящата година, като според икономистите, областта на услугите и пазарът на труда ще продължат да бележат тенденция към забавяне.