България има нужда от фискален борд за гарантиране на макроикономическата стабилност и предотвратяване на големи дефицити в бюджета, заявиха икономистите от групата Macro Watch по време на дискусия днес. Фискалният борд на практика означава въвеждането на правила за формирането на държавния бюджет. Целта е да се предотврати безотговорното харчене на държавни пари от страна на политиците. За да се гарантира спазването на правилата, то може да бъде заложено в Конституцията, обясниха икономистите.

Експертите са обезпокоени от бюджетния дефицит, който за тази година се предвижда да достигне 3.8%. Според тях липсата на усилие да се вместим в разрешените 3% ни е отдалечило драстично от еврозоната. В приетата от правителството днес макрорамка за следващите три години също е заложен дефицит.

В групата Macro Watch, създадена по инициатива на Институт "Отворено общество", участват икономистите Георги Ангелов - старши икономист на Институт "Отворено общество", Георги Ганев - програмен директор на Центъра за либерални стратегии, Лъчезар Богданов - управляващ съдружник в Industry Watch, Димитър Чобанов - преподавател в УНСС, Георги Прохаски - председател на Центъра за икономическо развитие.

"В сегашните условия е по-добре да се заложат по-консервативни икономически прогнози в бюджета за 2011 г. и по-конкретно за приходите, за да се избегне сценарият от последните две години - неизпълнението им", заяви председателят на Центъра за икономическо развитие Георги Прохаски.

Според Прохаски сценарият, с който правителството работи, а именно 3% ръст на БВП през 2011 г., е нереалистичен и поставя държавния бюджет пред опасността от неизпълнение на приходната част и съответно по-висок дефицит в края на годината.

Управляващият съдружник в Industry Watch Лъчезар Богданов подкрепи виждането за прекалено оптимистичните прогнози и дори стигна още по-далеч - според него бюджетът е правен отзад-напред. Т.е. първо се планират разходите, след това на базата на желания дефицит от 2.5-2.7% се изчислява колко са нужните приходи и накрая се планира икономически ръст, който да осигури толкова приходи в хазната.

Петимата икономисти на Macro Watch се обединиха около идеята за създаване на фискални правила, които да ограничат безконтролното харчене на правителството, което от своя страна би ограничило бюджетния дефицит. До момента записването на такива правила в официални документи не е било нужно, защото в досегашните правителства съществуваше консенсус за поддържане на балансиран или положителен баланс на бюджетното салдо заради валутния борд, обясни Прохаски. Това обаче се промени през 2009 и 2010 г., когато бюджетният дефицит на страната премина границата от 3% на Пакта за стабилност и растеж, като и за двете години той е 3.9% от БВП на начислена база.

"В резултат на кризата има преосмисляне на ролята на държавата в икономиката и изоставяне на провалили се парадигми като кейнсианството", каза програмният директор от Центъра за либерални стратегии Георги Ганев. В този нов свят ще има нови правила за бюджетна дисциплина, особено за малки страни. "Дефицит" и "дълг" се превърнаха в "мръсни думи" в Брюксел и държавите, които имат такива показатели, ще бъдат третирани сурово, което вече си проличава от липсата дори на добър тон", допълни той. Процедурата по свръхдефицит вече няма да бъде фиктивна, а към нея най-вероятно ще се прибавят и други инструменти, целящи да вкарат страните в правия път, смята Ганев. България и още 3 страни са единствените от Общността, които трябва да се вместят в 3%-ната дефицитна рамка още през 2011 г.

"Преследването на фискалните цели трябва да върви ръка за ръка със структурните реформи, които в България се правят на парче и се импровизира. Нужно е добро планиране - разписването им по етапи, със срокове и с отговорните за това лица", заяви Георги Прохаски. "Преди време това свършиха експертите на Световната банка у нас, но в момента трябва сами да си изберем целите, да си начертаем графика и метода за изпълняването им", допълни той.