Новите страни членки на ЕС се оказаха по-тежко засегнати от старите. Този извод беше направен по време на кръгла маса за влиянието на кризата в Европа, провела се с участието на специално създадената комисия за икономическата, финансовата и социалната криза към Европейския парламент.

Важна роля за кризата изиграха чуждите банки, които подкрепиха ръста на икономиката на новите членки, но същевременно увеличиха уязвимостта на икономиките им. Европейската кохезионна политика, като основен елемент от стратегията за излизане от кризата, подпомага за смекчаване на негативните последици. Време е обаче да се разгледат предизвикателствата за икономиката в дългосрочен период, коментират още евродепутати.

Страните от Централна и Източна Европа бяха сред големите пострадали от кризата, но същевременно има съществени различия между отделните държави  в този регион. Разглеждането на държавите в региона като една общност може да забави възстановяването, предупредиха участниците в дискусията. Пазарите например реагират на негативните новини от една държава, но това засяга инвестиционните намерения за всички останали държави, предупреди Катерина Шмидкова, директор на звеното за проучване и финансова стабилност към Чешката национална банка.

Ситуацията в Гърция, Испания, Ейре и Португалия вероятно ще накара политиците да обмислят как да се справят с вътрешните проблеми, отколкото да канят нови членове. Част от участниците във форума обявиха, че за Балтийските страни бързото влизане в еврозоната е най-добрата възможност за тях. Остава проблемът с тяхната конкурентоспособност.

Според други участниците обаче бързото приемане на еврото не е единственото решение на проблемите. Все пак за членовете на валутния съюз е по-лесно да се борят с кризата, категорични бяха всички. Причината е по-добрият достъп до средства от ресурсите на Европейската централна банка (ЕЦБ).