Европейската комисия обмисля да поеме управлението на регионалните еврофондове за България, Румъния и Гърция, тъй като правителствата в трите страни не са способни сами да управляват средствата, съобщи германският евродепутат либерал Йорго Хаджимаркакис пред базираното в Брюксел електронно издание "ЮрАктив". Според него трябва да се окаже техническа помощ на трите държави, тъй като те не са в състояние да усвояват по подходящ начин европейското финансиране. По думите му това се дължи на "липсата на капацитет на министрите да подготвят предложения, но и да работят по програмите на ЕС и да решават проблемите в собствените си страни".

"Еврокомисарят по регионалната политика Йоханес Хан разполага със стотици милиони евро за техническа помощ. Това означава, че може да изпрати експерти от Европейската инвестиционна банка, от Европейската комисия, от страните членки за известно време, които да помогнат на администрацията в трите държави да прилага програмите и да усвоява средствата", смята евродепутатът. Той допълва, че "всички имат проблем, че са много горди и казват, че това орязва суверенитета им, макар че не става дума за подобно нещо". Хаджимаркакис настоява политиците в София, Букурещ и Атина да признаят, че имат проблем с усвояването на регионалния фонд, и успокоява, че управлението на евросредствата от Брюксел може да се ограничи в рамките на 3 г.

В отговор на въпрос на в. "Сега" Тон ван Лиероп, говорител на Йоханес Хан, заяви категорично, че Еврокомисията няма план за директно управление на регионалните евросредства за България, Румъния и Гърция. Това е идея на евродепутата, уточни Ван Лиероп.

Въвеждането на "борд" за управлението на евросредствата за България, Румъния и Гърция е отколешна идея на германския либерал Хаджимаркакис, който е от гръцки произход. Още в началото на февруари той предложи разпределението на парите от Брюксел в трите държави да се поеме от самия ЕС. В края на януари евродепутатите от Комисията по бюджетен контрол заплашиха, че няма да одобрят отчета за разходите на ЕС за 2009 г., ако ЕК не окаже натиск върху страните членки да засилят контрола върху харченето на евросредствата. Още тогава стана ясно, че ЕП иска ЕК да гледа под лупа България, Гърция, Италия, Румъния и Испания, които са доказали, че се справят най-зле с усвояването. Докладчикът на комисията по въпроса бе Хаджимаркакис. В крайна сметка обаче ЕП одобри разходите на ЕК за 2009 г., без да се налагат специални мерки.

Миналата сряда обаче ЕК замрази 850 млн. евро за 120 транспортни проекта в Румъния поради подозрения за корупция и злоупотреби. Точно такава сума ЕК замрази през 2008 г. от предприсъединителните фондове за България също заради финансови злоупотреби.

"Идеята на евродепутата е невъзможна, защото противоречи на действащите регламенти в ЕС. Европейската комисия директно да поеме регионалните фондове у нас не е обсъждано и за следващия програмен период - 2014-2020 г. След като прочетох интервюто на евродепутата Йорго Хаджимаркакис, се свързах с експерти от Европейската комисия, които също ме увериха, че чуват за първи път подобна идея", коментира снощи министърът по еврофондовете Томислав Дончев.

Според бившата вицепремиерка по еврофондовете Меглена Плугчиева обаче не става дума за солова акция на евродепутат и налагането на специален контрол не е толкова хипотетично. Тя твърди, че борд за управление на еврофондовете най-вероятно ще има, но той ще е в "мек" вариант - не пълно изземане на правомощия, а предоставяне на консултантска, експертна помощ. "Но това все пак ще е оценка, етикет за България, че не се справя, и наказание за високомерието на правителството. В интервюто на депутата Хаджимаркакис се говори за "антикорупционен" борд", подчерта Плугчиева пред Тв "Европа".

Всъщност и министър Дончев не отрече, че България се нуждае от помощ. Той обаче припомни, че правителството само е предложило експерти от международни финансови институции да консултират страната ни - и при подготовката на големи проекти, и в самата работа с еврофондовете. Трудът им ще се заплаща със средства по оперативната европрограма "Техническа помощ". От лятото на 2010 г. текат разговори с три банки - Световната, Европейската инвестиционна и Европейската банка за възстановяване и развитие, за оказване на експертна помощ и консултации. "Европейската комисия скоро ще даде отговор дали България да привлече експерти от международните финансови институции, които да помагат при усвояването на еврофондовете", съобщиха още от кабинета на Дончев. По неофициална информация отговорът на ЕК вероятно ще е положителен.

Впрочем у нас вече има прецедент с привличане на помощници от чужбина - немският експерт Клаус-Дитер Щоле помагаше на пътната агенция да подобри работата по строителството на магистрали с европари и дори бе член на Надзорния съвет. "Краун Ейжънтс" също съветваха митниците и НАП няколко години и услугите им струваха на българските данъкоплатци 80 милиона лева.

"България е пример за усвояване на евросредства", похвали се междувременно премиерът Бойко Борисов в Хасково, където откри нова пречиствателна станция. Той посочи, че еврокомисарят Йоханес Хан е спрял около 1 милиард евро за инфраструктурни проекти на Румъния, а от България е доволен.