В България някои елементи, свързани с решенията за скрининг, докладите за оценка на въздействието върху околната среда и информацията за обществеността, не отразяват достатъчно стандартите на ЕС, а наблюдението на проектите, които имат значителни неблагоприятни последици, не отговаря на изискванията, заяви Европейската комисия.
Заради тези опасения Брюксел призова България да приведе законодателството си за оценката на въздействието върху околната среда в съответствие с новите европейски стандарти. С тях се гарантира, че преди да получат разрешение публичните и частните проекти подлежат на извършване на оценка за въздействието им върху околната среда. Подобно предупреждение е отправено и към още четири държави (Хърватия, Франция, Холандия и Полша).
През 2014 г. държавите членки актуализираха законодателството на ЕС като намалиха административната тежест, повишиха степента на защита на околната среда и направиха бизнес решенията за публични и частни инвестиции по-добре обосновани. Еврокомисията обаче откри редица недостатъци в актуализациите, представени от посочените страни. С официални уведомителни писма тя им дава два месеца за отговор. В противен случай може да премине към следващия етап на наказателната процедура - да изпрати мотивирано становище.
Морска среда
Европейската комисия освен това настоятелно призова България и още осем страни да спазят задълженията си за докладване за състоянието на околната среда в морските води, предвидени в Рамковата директива за морска стратегия.
През юни 2008 г. държавите членки постигнаха съгласие да преразгледат и актуализират до 15 октомври 2018 г. своята оценка на състоянието на околната среда в съответните води, въздействието на човешката дейност върху околната среда, своето определяне на добро състояние на околната среда и своите екологични цели. Засегнатите държави не представиха доклади на Комисията в определения срок.
Затова Комисията реши да започне производство за установяване на нарушение като изпрати на тези държави членки официално уведомително писмо. Те имат два месеца, за да отговорят. В противен случай Брюксел може да изпрати мотивирано становище.
Данни за околната среда
Комисията поиска България, Латвия, Литва и Полша да обменят информация за околната си среда според европейските изисквания, предвидени в специална директива. Нейната цел е да се създаде масив от пространствени данни на европейско равнище, чрез който да се улесняват провеждането на политиката на ЕС в областта на околната среда и дейностите, които оказват въздействие върху околната среда, така че те да могат да бъдат споделяни с гражданите и организациите от публичния сектор.
Тези правила влязоха в сила през 2007 г. и пълното им транспониране трябва да стане до 2021 г. Посочените държави членки обаче не са предоставили никакви масиви от данни и не са изпълнили задълженията си във връзка с метаданните и услугите за изтегляне на данни, лишавайки по този начин гражданите от информация, която трябва да е свободно достъпна. Затова Комисията изпраща официални уведомителни писма на четирите държави, като им дава два месеца за отговор. В противен случай може да изпрати мотивирано становище.
Отпадъците от миннодобивните индустрии
Комисията настоятелно призова България да транспонира в националното си право правилата на ЕС за управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии.
Директивата за отпадъците от миннодобивните индустрии цели да се предотвратят или намалят неблагоприятните последици от отпадъците от тези индустрии върху околната среда и да се намалят рисковете за здравето на човека от тях.
През март 2006 г. държавите членки се споразумяха за преразглеждане и актуализиране на всеки три години на информацията за мерките за безопасност и на действията в случай на авария във връзка с отпадъците от миннодобивните индустрии, и предоставяне на обществеността на информация за разрешенията за съоръжения за отпадъци. Българското законодателство понастоящем не отговаря на тези разпоредби. Тъй като от април 2017 г. насам не е постигнат достатъчен напредък, днес Комисията реши да изпрати допълнително мотивирано становище. Ако България не предприеме действия в срок от два месеца, Комисията може да сезира Съда на ЕС.