Активността на пазара на жилища в големите градове не само че не спря с въвеждането на извънредното положение през март 2020 г. (с изключение на една пауза от около два месеца), но оттогава значително се ускори. Като естествено последствие от това през 2022 г. цените се повишиха значително, но това не спря възхода на пазара, тъй като пък лихвите по ипотечните заеми достигнаха исторически най-ниските си нива. И все пак през изминалата година пазарът започна да се охлажда, показват данните на статистиката.
Инфлацията, породена от нарушените вериги на доставките и поскъпналия транспорт след началото на пандемията, бе подхранена от поведението на Русия на енергийните пазари. Нахлуването ѝ в Украйна задълбочи проблема, който обхвана целия свят и доведе до двуцифрена инфлация. Повишените значително разходи за покриване на ежедневните нужди в комбинация с високите цени на жилищата отказаха онези купувачи, за които не бе жизнено важно да купят имот.
В допълнение банките започнаха макара и плахо и до този момент да се готвят за отговор на повишаващите се лихви от страна на Европейската централна банка и склонността им да финансират до 90% от цената на жилищата.
Междувременно инвеститорите в жилищни сгради спряха да продават апартаментите "на зелено", защото инфлацията при строителните материали надхвърли средната за страната и им бе трудно да прогнозират какви цени да искат. Продължаващото поскъпване пък ги насърчи да завършат сградите и тогава да продадат на по-висока цена отколкото биха го направили във фазата на изкопа.
Настъпилото охлаждане на пазара вече се видя в данните на Имотния регистър за броя сделки през лятото. Очаква се това да е по-отчетливо и от статистиката за последните три месеца на годината, която ще бъде оповестена през януари.
Първите прогнози за 2023 г. сочат, че купувачите ще станат по-малко от продавачите, а обмислянето на евентуална сделка ще отнема повече време. Първи с понижение на цените пък ще се сблъскат собствениците на имоти в неатрактивни райони и в остарели сгради.