В началото на летния сезон зачестиха обявите в медиите и социалните мрежи за работа в чужбина. По този повод Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” (ГИТ) напомня някои от основните правила, с които трябва да се съобразяват търсещите работа лица преди да заминат да работят в чужбина, за да се предпазят от евентуална измама.

Използването на интернет, и в частност на социалните мрежи, като единствен начин за контакт, отказ от лични срещи или определяне на такива на публични места вместо в офис, от страна на предлагащите работа, са сигнали за евентуална измама. В тези случаи ИА ГИТ няма правомощия да оказва контрол, но и за разследващите органи е изключително трудно да бъдат идентифицирани измамниците, за да бъдат предприети съответните мерки. Сигнал за измама е и когато предприятие, което не извършва никаква дейност, сключва договори с работници с обещанието след това да ги командирова зад граница.

Всяко искане на такси и други плащания под каквато и да е форма за осигуряване на работа в чужбина са забранени. Законодателството изрично регламентира, че фирмите-посредници и предприятията, осигуряващи временна работа, нямат право да искат такси под каквато и да е форма. Заплащането трябва да бъде от работодателя, за когото осигуряват работна ръка. Работодателите, които командироват свои работници и служители за изпълнение на дейности в чужбина, също нямат право да искат такси. Най-често се искат суми за издаване на формуляр А1 за командироването им, който се издава напълно безплатно от НАП. При евентуално плащане е наложително да се поискат документи, доказващи заплатените суми.

От началото на 2017 г. в България действат нови правила, регламентирани с промени в Кодекса на труда и в Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги. С тях се цели по-добра защита на трудовите права на наши работници и служители, изпратени от български работодател на работа в страна от ЕС, страна по споразумението за Европейското икономическо пространство или Конфедерация Швейцария. Тези промени ясно регламентират, че осигуряването на поне минималното възнаграждение за приемащата държава се дължи от първия ден, в който работникът или служителят е започнал работа зад граница в рамките на предоставяне на услуги. Преди промените минималното възнаграждение за приемащата държава ставаше задължително при командироване за повече от 30 дни. Изрично се регламентира също, че разходите за транспорт, квартира и др. трябва да бъдат уговорени между страните предварително.

Новата нормативна уредба не важи при командироване в страните извън Европейския съюз, както и при служебни командировки, командироване за обучения, специализации, работни срещи, конференции и др. За тях важи досегашният ред за командироване, регламентиран в чл. 121 от Кодекса на труда.

При изпращане от предприятие, което осигурява временна работа, лицето трябва да сключи трудов договор с това предприятие, в който да е разписано при какви условия на труд в предприятието – ползвател ще работи. Трудовият договор трябва да съдържа данни за страните и определя: размера на основното и на допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер; условията за полагане на извънреден и на нощен труд и размера на заплащането им; продължителността на работния ден и на работната седмица, на дневната, междудневната и на седмичната почивка, както и дните на официалните празници в приемащата държава; размера на платения годишен отпуск; финансови условия на изпращането извън посочените (пътни разходи, квартира и др.).

Когато предприятие командирова зад граница свои работници и служители, с които има сключен и регистриран в НАП трудов договор, работодателят трябва да подпише с командированите лица и споразумение, в които се разписват всички условия на командироването, включително се регламентират и разходите за транспорт и спане.

Всеки отказ за подписване на трудови договори и споразумения трябва да бъде сигнал за търсещите работа лица, че могат да станат жертва на измама.

Лицата, търсещи работа в чужбина, трябва да знаят, че когато използват услугите на фирми-посредници, трябва да тръгнат от България с подписан трудов договор с чуждестранен работодател, преведен на български или на разбираем за тях език и на езика на приемащата държава. Важни реквизити от трудовия договор са всички данни за работодателя, условията на труд и заплащане. Именно договорът е документът, чрез който на по-късен етап, при необходимост, може да се извърши проверка и да се защитят правата на работника. Трябва да имат сключен и посреднически договор с фирмата-посредник, който включва определени клаузи, разписани в специална наредба. Този договор задължително трябва да съдържа коректните данни на посредника и мястото, на което е подписан.

Задължително условие за фирмите посредници, както и за предприятията, които осигуряват временна работа, е да имат издаден лиценз от Агенцията по заетостта. Списъкът на лицензираните предприятия може да бъде открит на сайта на Агенцията. На сайта на ИА ГИТ регулярно се публикува информация относно рисковете при търсене на работа в чужбина.

За първите пет месеца на годината контролните органи на Инспекцията по труда са извършили около 300 проверки на работодатели, които командироват или изпращат работници и служители в рамките на предоставяне на услуги в държави – членки на ЕС, в т.ч. чрез предприятия, осигуряващи временна работа, и на фирми - посредници. При тези проверки са установени около 530 нарушения. Установени са и 16 случая на осъществяване на дейност като предприятие, което осигурява временна работа, без регистрация, като най-често тази дейност се замаскира под формата на командироване в изпълнение на договор за предоставяне на услуги.

Сигнали за нарушения при осигуряването на работа в чужбина могат да се подават в Главна инспекция по труда по всички възможни начини - на горещия телефон 0700 17 670, на телефона за сигнали на български граждани, работещи в чужбина – 00359 2 8101 747, през формата за сигнали и чрез мейл. Важно е обаче в сигнала да има достатъчно данни за идентифициране на осигуряващия работа в чужбина, както и приложени документи, с които разполага лицето. Същото условие се отнася и за случаите, касаещи некоректни чуждестранни работодатели, при които ИА ГИТ може да сигнализира контролните органи в съответната държава, само ако в сигнала има достатъчно данни за идентифицирането му и доказателства за трудовите взаимоотношения между страните.