Инфлацията в Турция за втори пореден месец поставя рекорд от 15 г., достигайки почти 25% на годишна база за миналия месец.

Това сочат данни от статистическата агенция на страната, а час по-късно финансовият министър Берат Албайрак каза, че скокът далеч надхвърля прогнозата на правителството.

Месец по-рано тя беше 17.9%, рекорд от есента на 2003 г. насам. Лирата загуби близо 40% от стойността си от началото на годината, а миналия месец курсът ѝ се задържа в рамките на малко под 6 за долар. Това бе отчасти резултат от решението на централната банка, въпреки съпротивата на президента Реджеп Тайип Ердоган, да вдигне основния лихвен процент, което стабилизира курса ѝ.

Новините за инфлацията обаче отново я отслабиха с около 1.6% - до 6.0559 за долар преди 10:30 ч. турско (и българско) време, предаде "Ройтерс". Данните за инфлацията се появиха само ден след като Ердоган призова турците да докладват при необичайни цени в магазините.

Преди две седмици Албайрак, обявявайки средносрочната икономическа програма на кабинета, каза, че прогнозираната инфлация за 2018 г. е 20.8%. Днес, след съобщенията за инфлацията, той увери, че "най-лошото е отминало" и че мерките, които е взел кабинетът, ще дадат резултат от този месец насетне.

При 24.52% на годишна база агенцията отбелязва, че повишението с 6.3 процента в сравнение с предходния месец е доста по-голямо от средното очаквано в нейна анкета сред 15 икономисти - 3.6 на сто. "Блумбърг" пък цитира анкета за годишната ѝ стойност, в която средните очаквания са били за 21 на сто.

За месец цените на храните и неалкохолните напитки са се повишили с 6.4% (27.7% за година), мебелите и домакинските уреди - с 11.41%. При транспорта стойността е 9.15%.

За септември увеличението на производствените цени е 10.88%, а на годишна база 46.15 на сто. Това е сигнал, че в следващите месеци може да се достигнат нови рекордни равнища на инфлация, отбелязва "Файненшъл таймс".

Според икономиста от "Номура интернешънъл" Инан Демир, цитиран от "Блумбърг", новините са "толкова лоши, че усещането е за старата Турция". С тези думи той има предвид кризата от края на деветдесетте и началото на по-миналото десетилетие, която отвори пътя към властта на управляващата "Партия на справедливостта и развитието".