Реалната стойност на минималните работни заплати в страните от ЕС се топи в резултат на инфлацията. Спадът през настоящата година е с до 19%, показва анализ на Европейската конфедерация на профсъюзите, направен на база на данни на Евростат.
Законоустановените минимални заплати са се увеличили средно с 6,9% през последната година в 21-те страни от ЕС, в които има такива. В същите държави обаче инфлацията се е увеличила средно с 12,4%. Това означава, че реалната стойност на законоустановените минимални заплати е спаднала средно с 5,5 %, което кара милиони работници да се борят, за да могат да си позволят най-основните разходи за живот като храна, наем и електроенергия.
Анализът показва, че за втори път от 2000 г. насам реалната стойност на минималните работни заплати пада под нулата.
От миналото лято насам реалните минимални работни заплати са намалели най-драстично в Латвия (-19%), Полша (-11%), Словакия (-9%), Чехия (-8%) и Литва (-8%). В България инфлацията тази година също топи ръста на минималната заплата от април и така реалната ѝ стойност става минус 5,5 на сто, показват данните.
Всичко това сериозно влошава условията за работещите на минимална заплата в цяла Европа, посочват от ЕКП. Още преди началото на кризата с високите разходи за живот, почти всеки десети работник в ЕС беше застрашен от бедност, а 7 от 10 работници на минимална заплата казват, че имат трудности при свързването на двата края.
Анализът на данните на Евростат, направен от ЕКП, предшества окончателното гласуване на директивата за адекватни минимални заплати в ЕС в Европейския парламент утре. КНСБ призова българските евродепутати да подкрепят директивата, която става все по-необходима.
ЕКП припомня, че директивата ще означава, че:
- Държавите-членки ще трябва да проверяват адекватността на законоустановените минимални заплати, като вземат предвид покупателната способност и разходите за живот;
- Ще има задължение за държавите членки да насърчават колективното договаряне и да се борят срещу възпрепятстването на синдикатите, а за страните с обхват на колективното договаряне под 80% – да изготвят план за действие в подкрепа на колективното договаряне;
- Трябва да се засили участието на синдикатите в определянето и актуализирането на законоустановените минимални заплати;
- Ще има изискване към дружествата, които получават договори за обществени поръчки, да спазват правото на организиране и колективно договаряне в съответствие с конвенции 87 и 98 на МОТ.
Преди гласуването на директивата утре заместник-генералният секретар на ЕКП Естер Линч коментира:“ В повечето страни, в които има законоустановена минимална работна заплата, тя е толкова ниска, че работниците са изложени на риск от бедност още преди началото на кризата с разходите за живот. Сега инфлацията, предизвикана и от огромното увеличение на маржовете на печалбата, в допълнение към проблемите на предлагането, понижи стойността на минималните заплати до рекордно ниски нива. Това означава, че хората, които работят дълги часове на тежки работни места, се борят да си позволят храна и наем, без да се съобразяват с неща, които много хора приемат за даденост, като прекарване на време с приятели и семейство. Понякога хората дори се борят да си позволят транспорт до работното си място.
Членовете на Европейския парламент трябва да покажат, че са на страната на тези трудолюбиви хора, и да гласуват, за да гарантират, че минималната заплата никога няма да остави хората да живеят в бедност.”
