Действащата европейска правна рамка за защита на потребителите на туристически услуги трябва да бъде преразгледана. Това обаче не трябва да води до по-слаба степен на защита. Това заяви министърът на икономиката Божидар Лукарски на проведено в Брюксел редовно заседание на Съвета по конкурентоспособност, на което бе обсъдена Инициативата на Председателството за актуализиране на правната регулация засяга пакетните туристически пътувания и комбинираните пътнически услуги с посредник.

„Степента на защита на българските потребители на туристически услуги в момента е по-висока от предложената и затова не можем да подкрепим предложението“, посочи Лукарски. По думите му българското законодателство предвижда възможност за едностранно прекратяване на договора от страна на потребителя, когато има значителна промяна в някоя от клаузите. За значителна промяна в цената на пакета по договора например нашият закон предвижда увеличение от 5%. Според предложението за изменение потребителят да придобива това право при увеличение от най-малко 8%.

„Това би означавало създаване на по-неблагоприятни от съществуващите в момента условия за българските потребители“, каза министърът.

Той коментира и друг аспект от предложението за промяна в регламента, което предвижда по-голяма свобода за доставчиците на туристически услуги да променят цената на пакета, без това да предполага съответната защита за потребителите. Съгласно българското законодателство цената на пътуването не може да се увеличава 20 дни преди началната му дата. Предложението на Представителството е този срок да е по-кратък.

„Това отново понижава защитата на българските потребители, особено в условията на динамично нарастващия дял на продажби на туристически услуги в интернет“, добави Лукарски.

Той подчерта, че България е положила сериозни усилия и направила редица компромиси за постигането на общ подход по проекта за нова директива, като подкрепя заложените цели, но за съжаление същите не са постигнати напълно с предложението на Представителството.

Общо 14 държави имаха съществени забележки по предложението за директива, като България наред с още 8 поискаха да се прецизират разпоредбите преди преговорите с Европейския парламент по приемане й. Основните притеснения бяха по повод гарантиране правата на потребителите, както и въздействието върху бизнеса, особено малките и средни предприятия.