"За България разширяването на списъка с допустимите за обвързано подпомагане сектори и увеличаването на средствата за тях са изключително важен въпрос. Той ще даде възможност на държавите членки да включат всички уязвими за тях производства".

Това заяви министърът на земеделието и храните проф. Димитър Греков по време на представяне на българската позиция на заседанието на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство в Люксембург, предаде МЗХ.

Греков отбеляза важността на по-съществена подкрепа в сектори като животновъдство, овощарство и  зеленчукопроизводство, както и подкрепа на други чувствителни сектори със специфични проблеми. „Страната ни подкрепя разширяване на обхвата на обвързаната подкрепа на 15%“, каза министърът.

Той отбеляза, че в този момент преговорите за бъдещата Обща селскостопанска политика на ЕС се намират на много важен етап от тяхното развитие. „Точно сега се решава съдбата на земеделието в ЕС за следващия програмен период. Полагаме всички усилия да отстояваме позицията на българските земеделци на всички етапи от реформата“, каза министърът. Той добави, че защитата на интересите на българските земеделски стопани е била и най-важната част от тристранната среща с еврокомисаря Дачиан Чолош и председателя на Съвета на ЕС, ирландския министър на земеделието Саймън Ковъни.

Греков потвърди подкрепата на България за Общия подход на Съвета, предвиждащ възможността за удължаване на прилагането на Схемата за единно плащане на площ до 2020г. Той коментира и въвеждането на т.н. „зелено“ директно плащане. „То трябва да бъде така изпълнено, че да донесе възможно най-големи екологични полз,и без да наруши жизнеспособността на сектора“, каза земеделският министър.

Той обясни и важността на по-висока степен на гъвкавост при прилагане на схемите и референтните периоди за преходната национална помощ. „Подкрепяме стъпка от 5% за годишно намаляване на преходната национална помощ. Това би помогнало за по-плавен преход до окончателното приключване на плащанията“, отбеляза министърът.

По думите на Греков е изключително важно да има достатъчно голям преходен период за отразяване на екологично насочените площи в Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП).

Българските експерти са на мнение, че страната ни би могла да прояви гъвкавост и да подкрепи и искане за запазване на системата от производствени квоти по отношение на сектор "Захар" и след 2015 г., при условие, че те се запазят на сегашните си равнища. „Бихме желали обаче да се осигури механизъм за гарантиране на реалния внос на суровина за рафинериите. Настояваме за въвеждането на механизъм за гарантиране на равнопоставеност на всички фирми на пазара, удължаване на периода на ексклузивен достъп на рафинериите на 6 месеца и реално осигуряване на гарантираното количество на вноса“, каза Греков.

По отношение на програмата за развитие на селските райони, министърът отбеляза, че България поддържа идеята всички плащания до 5000 евро да бъдат изключени от механизма за финансова дисциплина. „България би подкрепила компромисно предложението за включването на условие да се изразходват минимум 25% от общия принос на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) за екологични мерки, но при условието на разширения им обхват и запазване на текста само в преамбюла на регламента“, каза Греков.

Българските експерти настояват да се запази и възможността в добре обосновани случаи държавите членки да могат да определят по-кратки от 5 години първоначални периоди за поемане на агроекологичните ангажименти.