Материалът е публикуван от Института за пазарна икономика
Икономическото неравенство в света е сериозен проблем, който стои на дневен ред пред широката общественост и научните кръгове. Мнозина настояват, че социалното равенство е може би най-важната цел пред човечеството и тя трябва да бъде постигната час по-скоро. Въпреки тези нагласи при редица научни експерименти хората всъщност предпочитат неравното разпределение на доходите в своите страни. Това показва изследването на Кристина Старманс, Марк Шешкин и Пол Блум "Why people prefer unequal societies".
Авторите цитират данни, според които се наблюдава увеличаващо се неравенство в Съединените щати при разпределението на доходите от 70-те години насам. В същото време на глобално ниво най-богатият 1% от населението притежава половината световно богатство, докато за най-бедните 70% остават едва 3%. Цитират се и множество изследвания, които разглеждат причините и последствията от тези тенденции.
Притеснението на хората от тях се вижда и в редица лабораторни изследвания, където виждаме желание за равно разпределение на благата. В серия изследвания като тези на Дойч и Харис участниците разпределят ресурсите поравно или опитват да компенсират предишни неравни подялби, като дори предпочитат сценарии, при които в крайна сметка всички получават едно и също, дори то да е по-малко в сравнение с вариант с неравна подялба помежду им, която се разглежда като нечестна. Равното разпределение се разглежда като морална добродетел, като при изследвания с 6-годишни деца последните дори са готови да изхвърлят ресурси, които не е възможно да бъдат поравно разделени, защото това би било неправилно.
Всички тези резултати би следвало да означават, че хората биха направили същия избор и в нелабораторна обстановка и биха фаворизирали равното разпределение във всички обществени сфери в реалния свят. Но това не е така. В изследване на Нортън и Ариели участници от различни демографски групи в САЩ стигат до консенсус, че биха искали да живеят в страна с по-малко изразено неравенство, но не отхвърлят самото неравенство при разпределението в обществото – според мнозинството от тях е нормално най-богатите 20% да печелят три пъти повече от най-бедните 20%.
А когато същите са изправени пред избора между равно и неравно разпределение, при условие че самите те са разпределени случайно в ‘’богатата’’ или ‘’бедната’’ прослойка, повече от половината анкетирани отхвърлят равенството. Тези резултати се повтарят и в проучвания в други 16 държави, като Нортън обяснява това по следния начин: “хората показват желание за неравенство —да не са твърде равни, но не и твърде неравни”.
Всъщност желанието за равенство в лабораторни условия не е свързано с премахване на неравенствата, а по-скоро с предпочитания за честност при разпределението. Това се потвърждава от редица изследвания, които разграничават двата термина, равенство и честност. Такъв тип изследване е гореспоменатият експеримент с децата, които са избрали да изхвърлят ресурс заради невъзможността да го поделят между две момчета, които са свършили добра работа. В следващ вариант на играта на децата се казва, че едното момче върши повече работа, отколкото другото, при което те дават допълнителния ресурс на упорития работник, дори ако равна подялба също е възможна опция пред тях. Според тях това е единственото справедливо решение при тази ситуация.
Друго изследване показва, че неравенството е прието като нещо нормално както при децата, така и при възрастните, ако това е обвързано по някакъв начин с произволно разпределение, например хвърляне на монета или лотария.
Следователно, ако една система взема предвид фактори като усилия, способности, морални заслуги и др. под., човек предпочита неравното разпределение, защото то е справедливото такова и хората по презумпция не са против неравенството. Това, което по-скоро притеснява хората по света, е неравенството, свързано с ерозия на демократичните ценности и бедността, причинена от икономическа и политическа несправедливост.
