Популисткото правителство в Италия не е паднало от небето, то беше избрано. Програмата му носи взривопасен заряд за ЕС. Паниката обаче е погрешна реакция. Прибързаните атаки имат обратен ефект, коментира Бернд Ригерт за "Дойче Веле".
По принцип италианците нямат доверие на своите политици, които презрително наричат "каста". Италианските политици много рядко правят това, което са обещали в изборната борба. Веднъж докопали се до властта, те мислят само за собствената си изгода. Горе-долу така изглеждат железните правила на политическия живот в Италия. Сега на власт дойдоха националистическите популисти от ляво и от дясно. Те обещават историческа промяна, революция и истинска грижа за гражданите. Дали пък вече железните правила не важат? Или пък новата неопитна, но много самоуверена коалиция бързо ще забрави своите амбициозни и отчасти опасни цели от коалиционния договор и ще се съсредоточи единствено върху запазването на властта си. Колкото и странно да звучи, по-добре би било ако старите механизми отново влязат в сила и националистическата революция се провали. Това би било в интерес на Италия и на Европа.
Безизвестният адвокат по административно право вероятно ще се погрижи да притъпи най-радикалните представи на популистите. Ако обаче професор Джузепе Конте не успее да овладее тънката граница на компромиса между двете екстремни политически сили, той ще бъде сменен доста скоро. Двамата лидери на движението "Пет звезди" и националистите от "Северна лига" обещаха на своите привърженици невероятни неща: ниски данъци, социални услуги, по-ранно пенсиониране, по-изгодни европейски правила, стопански ръст, по-малко бюрокрация. И всичко това наведнъж. Двамата партийни лидери - Луиджи Ди Майо и Матео Салвини ще се опитат да превърнат премиера в своя марионетка и да го използват като смокинов лист за популистиките си властови игрички.
Голите фрази все още не са програма
Новият боен вик на господарите в Рим гласи "Италия на първо място!". И този боен вик кара умерените европейци да потръпнат. Ако всеки настоява за това, от солидарността между народите няма да остане и помен. "Никой не бива да се страхува от нас", подчертава дясноекстремисткият партиен председател Матео Салвини. Обаче трябва! ЕС би трябвало да се страхува, защото с безотговорната си фискална политика, популистите могат бързо да разклатят еврозоната. "Италия не е Гърция", гръмогласно тръбят коалиционните партньори в Рим. И това е вярно. Съоснователката на ЕС Италия е значително по-голяма от Гърция, но също има огромни дългове. Би било почти невъзможно италианците да бъдат спасени чрез европейски спасителен чадър, както гърците. В изборната си борба популистите обявиха еврото и германските "комисари по икономиите" за източник на всички злини.
Не е изключено те съзнателно да залагат на финансова криза, за да се освободят от еврото. Италия може бързо да въведе паралелна валута и да излезе от еврозоната. Финансовите пазари искаха просто да игнорират популистите. ЕЦБ все още подкрепя Италия и другите закъсали страни с капиталови потоци. Въпросът е - докога? Най-късно когато ЕЦБ повиши лихвите, за Италия бързо ще настъпят неприятни времена.
Националистическата "Северна лига" може да торпилира всички решения на ЕС със своята миграционна политика и политика за предоставяне на убежище. Лигата иска да затвори външните граници и да прогони всички чужденци.
Паниката не помага
Е, как да не се страхува човек? Обещанието на Матео Салвини звучи като куха фраза. Италия ще се промени и ще се опита да промени и ЕС. Възможни ли са компромиси с новите радикали? Във всеки случай ЕС не трябва да реагира панически. Превъзбудените атаки като тази на френското министерство на финансите от уикенда, предизвикват обратен ефект. Италианците реагират извънредно раздразнително на критики отвън. И то всички италианци, а не само популистите. Това също е железен закон в италианската политика.
