След почти година на относителна стабилност и балансирани пазарни позиции в сравнение с преди, Италия отново попада в полето на политическия хаос. Текущият премиер на страната Марио Монти обяви, че подава оставка веднага след одобрението на бюджетния закон за 2013 година, тоест малко по-късно през месец декември. На политическата сцена същевременно изплува едно добре познато име – бившият премиер, известен със скандалите си, Силвио Берлускони. „Си Ен Ен“ уточнява, че това ще е шестата избирателна кампания за Берлускони за 19 години.
Кабинетът на Монти ще се оттегли шест седмици по-рано от предвиденото и така Италия ще посрещне празниците без правителство.
69-годишният икономист Монти е обявил оставката си пред президента на страната Джорджо Наполитано. Причина за мярката е именно появата на Берлускони отново, който реши да оттегли подкрепата на дясноцентристката си партия Народа на свободата (НС) от текущия кабинет. НС е най-голямата партия в италианския парламент, а решението на Берлускони предизвика масови притеснения и дори недоволство.
Новото правителство може да се появи чак през месец март 2013 година. Някои анализатори сравняват ситуацията с тежкото наследство на хаотични битки между лявото и дясното политическо крило в италианската история. Върху Монти се оказва сериозен натиск от страна на немалко действащи политици и експерти поради факта, че все пак той предприе фискални мерки и икономически реформи, които трябва да бъдат продължени именно от него.
Самият настоящ премиер изрази силни притеснения за евентуален „възход на популизма и фалшивите обещания“. Това е лек намек към подхода на Берлускони, както и реформисткото Движение „Пет звезди“, което е насочено срещу всички политически сили.
И докато про-Берлускони ориентираните таблоиди триумфираха за завръщането на лидера си, то останалата част от печата се присъедини към масовите притеснения за бъдещето на Италия.
„Време е Италия да стане нормална държава – лесна за предугаждане, и дори скучновата. Държава, която не е засрамена, че може спокойно да заема мястото си в Европа и да огласява трибуните“, изтъква Марио Калабрези от „Ла Стампа“. „За година бяхме толкова близко до това“, заключава той.