Италианското правителство одобри на извънредно заседание късно снощи нови антикризисни мерки в навечерието на започваща таднес среща на върха на Г-20 в Кан. За това съобщиха световните агенции, като се позоваха на източник от кабинета.

От канцеларията на премиера Силвио Берлускони не разкриха конкретни подробности. Оттам обаче отбелязаха в изявление, че мерките включват ангажиментите, поети от Берлускони в писмото, изпратено от него останалите европейски лидери на 26 октомври. Италианският премиер обеща тогава да направи пазара на труда по-гъвкав, да съкрати държавните разходи и да увеличи инвестициите в инфраструктурата. Други планирани мерки са разпродажбата на недвижими имоти държавна собственост и приватизиране на държавни компании.

В същото време правителството се отказа от намерението си да издаде декрет, с който щеше да прокара бързо спешните икономически реформи, за да успокои европейските партньори и финансовите пазари. При такъв сценарий парламентът трябва да одобри декрета в срок от 60 дни, за да се превърне той в закон. Вместо това реформите ще бъдат включени в поправка в Закона за финансова стабилност, дебатите по която в парламента ще започнат следващата седмица. Плановете са тя да бъде допълнена от декрет-закон, който ще съдържа нови мерки, информира БТА.

Берлускони казал на продължилото два часа заседание, че ще увери днес лидерите от Г-20 в Кан, че законът за финансовата стабилност ще бъде приет до 15 дни, както е обещал на останалите лидери от ЕС. "Ще обясня, че Италия ще изпълни своите ангажименти към Европа", допълнил той.

Италия се озова вчера на първа линия пред атаките на финансовите пазари след изненадващото решение на гръцкия премиер Георгиос Папандреу да свика референдум за новия европейски спасителен пакет за страната му. Лихвите по 10-годишните италиански държавни облигации се повишиха до 6,19% на вторичния пазар, като според експерти равнище над 6 на сто е непоносимо бреме.

Третата икономика в еврозоната има колосален дълг от около 1.9 трлн. евро (около 120% от БВП на страната). Прогнозите на италианското министерство на икономиката от септември са за скромен растеж на БВП от 0,7% тази година и 0,6% през следващата.

Целта на антикризисните мерки е да бъдат убедени международните инвеститори, че Италия ще понесе бремето на своите задължения и няма да изпадне в нужда от финансова помощ, за разлика от други страни от еврозоната - Гърция, Ирландия и Португалия. Съдбата на Италия е от решаващо значение за 17-членната Еврогрупа, тъй като нейната икономика е много по-голяма от тези на въпросните три държави и спасяването й би струвало прекалено скъпо.