Политическите „експерименти“ в пенсионната система са почти непоправими, твърди проф. Йордан Христосков. Бившият социален министър коментира пред Investor.bg негативните последствия от политическите компромиси, демографската криза и натоварването на бюджета на НОИ, като прогнозира кога ще се въведат мултифондове в България.
Йордан Христосков е професор в секция „Макроикономика“ на Института за икономически изследвания към БАН и в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Автор е на монографии, учебници, научни студии, статии и доклади по въпросите на социалната политика и социалното осигуряване, пазара на труда, инфраструктурата и регионалното развитие, публикувани у нас и в чужбина. Заемал е длъжностите зам.-министър и министър на труда и социалните грижи (1991 – 1995 г.), съветник на президента на България (1995 -1997 г.), управител на НОИ (2000 – 2009 г.) и служебен зам.-министър председател и министър на труда и социалната политика (2014 г.). Бил е ръководител, консултант и експерт по голям брой проекти и прояви на Европейската комисия, Световната банка, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, Програмата за развитие на ООН и Международната организация на труда.
– Проф. Христосков, бяха направени промени в индексирането на най-ниските пенсии, които бяха приети от парламента под натиска на Патриотите. Има ли изкривяване на пенсионния модел?
– Индексирането на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и свързаните с нея пенсии за трудова дейност, съответно с 11,5% от 1 юли и 11,1% от 1 октомври е едно неправилно политическо решение. То е в противоречие с логиката на пенсионния модел – пенсиите да зависят осигурителния принос, измерен чрез продължителността на осигурителния стаж и доходът, върху който са плащани осигурителните вноски.
Това решение ощетява хората, които са се осигурявали върху по-високи доходи и са работили по-продължително, защото увеличението на техните пенсии от 1 юли е едва 2,4%. Освен това, не е нормално 38% от пенсионерите да получават минимална пенсия, което ще се случи след 1 октомври.
Политическите „експерименти“ в пенсионната система от подобен род, често наричани политически компромиси, са почти непоправими. Негативните последствия от тях са дългосрочни.
Последните промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО) дискредитират обществения договор, какъвто по същество представлява пенсионният модел, демотивират участието в осигуряването с по-високи действителни доходи, предизвикват бягство в сивата икономика.
Тези последствия могат да се неутрализират в голяма степен чрез едно преизчисляване на пенсиите, отпуснати до 2015 г. със средния осигурителен доход от 2014 година. Предлаганото преизчисляване на пенсиите, отпуснати до 2010 г. с дохода от 2009 г. (при евентуално спестяване на средства след ограничаване броя на инвалидните пенсии) не решава този проблем.
При финансовите ограничения да се увеличат значително всички пенсии, по-правилното решение беше да се повиши гарантираният минимален доход, който не е променян от 2009 г., и след подоходен тест да се подпомогнат само най-бедните пенсионери. По същия начин трябва да се въведе енергийно подпомагане на домакинствата за цялата година, а не само през зимните месеци. Една такава мярка струва по-малко, защото средствата ще се насочат към действително бедните, защото не всички възрастни хора с минимална пенсия са бедни.
– Осигурителните вноски вървят нагоре, но все още са недостатъчни, за да покриват дефицита в НОИ, който се компенсира с трансфер от държавния бюджет. Как може да се разплете този Гордиев възел?
– Повишаването на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване (ДОО) с по един процентен пункт през 2017 г. и 2018 г. може временно да намали дефицита в общественото осигуряване от 50% до около 45%.
Реално необходимата вноска за пенсии, изчислена от НОИ, е около 35%. Въвеждането на такава вноска е невъзможно. Българският бизнес постига конкурентоспособност главно чрез ниските данъци и осигуровки и няма да позволи промени в името на балансиране на фондовете на ДОО. Затова дефицитът ще продължи да се покрива със субсидии от държавния бюджет и то главно за сметка на косвените данъци, които също се плащат от пенсионерите, майките, безработните. Високите ставки на ДДС, в това число на лекарства, основни храни, детски дрехи, училищни пособия и други, на практика намаляват ефекта от всички социални плащания.
– Има ли опасност, заради комбинацията от грешки в модела и демографски причини да пострадат и държавното и частното пенсионно осигуряване? Световната банка отдавна ни предупреждава за това.
– Демографските промени са обективни и срещу тях може да се противодейства чрез нарастване продължителността на трудовия живот за сметка на периода на получаване не пенсия.
По-опасни за пенсионния модел са грешните политически решения – например: неаргументирано намаляване на осигурителните вноски, поддържане на привилегировани режими за ранно пенсиониране, скокообразно повишаване на пенсиите и други. Тези решения застрашават най-вече солидарния пенсионен стълб.
Аз отдавна предупреждавам, че една такава политика води до ерозия на пенсионния модел и в края на краищата може да се стигне до преход от модел „Бисмарк“ към модел „Беверидж“, при който всички получават еднакви пенсии.
Капиталовото пенсионно осигуряване, което у нас неправилно се нарича частно, не се влияе от демографските промени, защото осигуреният получава това, което е натрупал в индивидуалната сметка през трудовия си живот.
Демографският риск при пожизнените пенсии може да бъде успешно пресметнат. Тук най-опасен отново е политическият риск с опитите средствата в тези фондове да се национализират пряко или чрез различни маневри за „доброволност“.
– Експерти предлагат да се отдели плащането на социални и инвалидни пенсии от тези за осигурителен стаж и възраст. Това решение ще промени ли системата в правилна посока?
– Социалните пенсии за инвалидност категорично трябва да отидат в социалното подпомагане и да се отпускат след подоходен и имуществен тест. За трудовите инвалидни пенсии може да се обособи отделна осигурителна вноска и съответен фонд (така е например в Полша), но реално решение на проблема със сравнително големият им брой може да се постигне чрез промяна на оценката на трайната неработоспособност.
Наред с медицинската експертиза трябва да има и експертиза за трудовата пригодност на човека, а където е необходимо да се осъществява професионална рехабилитация. НОИ може да се справи с този вид експертиза след известна подготовка на кадри. Част от профилакториумите на НОИ, например, могат да се превърнат в центрове за медицинска и професионална рехабилитация и във взаимодействие със Агенцията по заетостта и работодателите, повечето хора с увреждания могат да се върнат към пълноценен трудов живот, без да имат нужда от пенсия. Те естествено ще получават необходимите интеграционни добавки според вида и степента на увреждане.
Едно по-радикално решение е една моя стара идея – вноската за инвалидни пенсии, както и вноската за временна неработоспособност поради общо заболяване, да се обедини със здравноосигурителната вноска. Институционално НОИ и НЗОК също могат да се обединят в единна администрация. Те успешно могат да контролират трайната и временната неработоспособност. Възнагражденията на лекарите и на болниците трябва да се обвържат не просто с медицинските дейности, а с успешното лечение, с по-малкия брой инвалиди и по-малкия брой болнични листове. Така ще се реши проблемът един да пише безотговорно чекове под формата на експертни решения за инвалидност и болнични листове, а друг да ги плаща!
– Правилен или грешен е ходът с разрешаването на прехвърляне на партидите от универсален фонд в НОИ?
– Солидарната и капиталовата пенсионни системи са съвършено различни по своя характер и финансова природа. При солидарната разходопокривна система осигурените натрупват не реални пари, а виртуални права под формата на осигурителен стаж. Техните вноски веднага се използват за плащане на пенсиите на сегашните пенсионери, а тяхната пенсия ще се изплаща от вноските и данъците на следващите поколения. Тук е възможно също така „даряване“ на осигурителен стаж. За периодите отпуски при майчинство, болест, периодите на безработица, казарма, дори следване във висше училище, не се правят осигурителни вноски.
При капиталовата пенсионна система чрез осигурителните вноски се натрупват реални пари, които нарастват чрез капитализация и са собственост на осигуреното лице. Пенсията зависи от натрупаната сума в индивидуалната партида. Естествено, през периодите на майчинство, болест, безработица няма вноски и няма натрупване на суми.
Именно поради тези различия. Затова е недопустимо прехвърлянето на средства от личните партиди в универсалните фондове и фонд „Пенсии“ на ДОО както от теоретична,така и от финансова гледна точка.
В извършените в края на 2014 г. промени в Кодекса за социално осигуряване, които позволяват прехвърляне под прикритието на израза „право на свободен избор“, реално се крият фискални цели – да се подпомогне намаляването на дефицита в НОИ. В дадената възможност за такова прехвърляне обаче се крие така наречения „морален риск“.
Осигурените в универсален пенсионен фонд лица с малки капиталови натрупвания в индивидуалната си сметка, поради продължителни периоди на болест, майчинство и безработица или поради умишлено участие в сивата икономика, ще се прехвърлят в НОИ и ще разчитат на гарантирана минимална пенсия.
Така временният фискален ефект от прехвърлените в НОИ средства бързо ще се изчерпа и дефицитът в бъдеще ще нараства. По мои приблизителни изчисления вече пенсиониралите се лица главно от силовите ведомства, преведоха в НОИ средно около 7 хил. лева, а задълженията на института към тях от увеличената им пенсия е близо 40 хил. лева при един 25-годишен период на получаване на пенсията. /https://www.investor.bg/
