Снимка: axis-hr.com

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) ще се бори със случаите на образуване на картели при провеждане на търговете за обществени поръчки. Това заяви председателят на регулаторния орган Петко Николов по време на подписването на Споразумение за сътрудничество с Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).

„Улавянето на картели именно в областта на обществените поръчки е много трудно”, призна Николов. Това е нова форма на картелиране и времето за нейното съществуване е много кратко. В обикновените случаи подобни образувания съществуват години наред. Така че си поставяме много амбициозна задача, но смятаме, че ще се справим. На помощ ни идват текстовете от новия Закон за защита на конкуренцията, които изцяло транспонират европейското законодателство, заяви още Николов.

Иво Прокопиев (в близък план), председател на КРИБ, и Петко Николов, председател на КЗК, подписват Споразумение за сътруднимество. Снимка: Econ.bg

„За бизнеса е много важно превръщането на КЗК в компетентен орган, пред който се обжалват нередности при провеждане на търгове по Закона за обществени поръчки, възлагането на обществени поръчки или концесии”, допълни и Иво Прокопиев, председател на КРИБ.

По време на срещата днес беше представен основният механизъм за разкриване на картелни споразумения, а именно Програмата за освобождаване от санкция или намаляване на санкциите в случай на участие на предприятие в таен картел. В предишното законодателство подобна възможност на практика не можеше да бъде приложена, стана ясно по време на срещата.

Картелът е най-тежкото нарушение на конкуренцията и по тази причина наказанието срещу него е много сериозно, обясни Стефана Чолакова, началник отдел „Картели” към КЗК. "Достатъчно е представители от една индустрия да съгласуват цените, да бъде забравено производството или да бъдат определени минимални защитни цени, за да се каже, че те извършват нарушение, а това нарушение е картел", обясни тя. В новия закон е предвидена санкция до 10% от оборота на компанията за съответния продукт. Размерът на наказанието обаче може да бъде увеличаван или намаляван, съответно при утежняващи или смекчаващи вината обстоятелства.

Предвидено и намаление на санкцията с до 25% при възпиране на ефекта от картелното споразумение.

В редица случаи обаче компаниите могат да се освободят от наказанията и това става, когато дадена компания съобщи за съществуването на картела и даде достатъчно доказателства, така че регулаторният орган да получи съдебна заповед за проверката. „Този механизъм обаче не важи, ако КЗК има информация за картела и вече е започнала проверките”, обясни Чолакова. Така че компаниите имат стимул да бъдат първи, още повече, че само едно предприятие може да се възползва от възможността да се освободи от санкцията. При всички случаи обаче съдействието на регулаторния орган намалява санкцията.

Има и още една възможност – при вече започнало производство от страна на КЗК, но при липса на достатъчно доказателства. Компанията, която предостави необходимите данни, също може да се възползва от механизма и санкцията й да бъде отменена. „Можете да подавате всяка информация в комисията, като запазваме анонимността на сигнала”, допълни Чолакова.

Новият закон предвижда още, че проверяващите органи на Европейския съюз може да проверява офиси на фирми у нас, стана ясно по време на дискусията. „Това до този момент не се е случвало в България, но Европейската комисия е проверявала офиси на предприятия в Чехия и Полша например, т.е. и новите членове на общността не са застраховани срещу проверки за картели”, коментира Величка Маринова, директор на дирекция „Забранени споразумения” в КЗК.