Според КСК тези разпоредби са са в ущърб на потребителите.

Производството на КЗК е образувано по самосезиране във връзка със съмнения, че от горепосочените правни актове са възникнали или биха могли да възникнат конкурентноправни проблеми.

Съгласно действащата нормативна уредба количеството топлинна енергия за топла вода се определя по изчислителен път по формула в Наредбата. Това става въз основа на показанията на общ водомер в абонатната станция. Неточното определяне на топлинната енергия за топла вода води до некоректно разпределение на разходите за тази топлинна енергия между отделните потребители в сградата, отчитат от КЗК.

КЗК установи, че съществува техническа възможност за точно измерване на тази топлинна енергия чрез допълнителен топломер, монтиран в абонатната станция.

Според антипонополния регулатор при наличието на техническа възможност, измерването с уред на топлинната енергия вместо изчисляването й по формула би създало възможност за по-точно определяне на количеството потребена енергия за топла вода.

КЗК предлага съответните разпоредби в Закона за енергетиката и Наредбата за топлоснабдяването да бъдат изменени, като се предвиди монтирането на необходимите допълнителни измервателни уреди – топломер/и в абонатните станции от и за сметка на топлофикационните дружества.

Санкции за некоректни потребители

Комисията е установила също, че липсва ефективен санкционен механизъм, който да принуди некоректните потребители да монтират водомер за топла вода в имотите си. Според регулатора това дава възможност потреблението им да бъде изчислявано на база, което от своя страна води до некоректно разпределение на топлоенергия между отделните потребители.

КЗК препоръчва в нормативната уредба да бъдат предвидени ефективни санкции за тези, които не са коректни.

Сградна инсталация и формула за изисляване на топлоенергията

Според КЗК, действащата нормативна уредба за определяне на количеството топлинна енергия за сградна инсталация лишава потребителите от възможността да определят с решение на общото събрание на етажната собственост по какъв метод да бъде определено количеството топлоенергия, отдадена от сградната инсталация.

Сградната инсталация по закон е обща част, разходите за която се поемат от всички собственици по решение на общото събрание на етажната собственост. В същото време измененията на Закона за енергетиката от 2006 г. и Наредбата за топлоснабдяването предвиждат количеството на топлинна енергия за сградна инсталация да се определя от топлинните счетоводители по формула в наредбата, а не с решение на общото събрание.

Анализът на КЗК показва, че при приложението на посочената в Наредбата формула е възможно да не бъдат отчетени важни топлотехнически характеристики на отделните сгради, които се отразяват на топлинната енергия за сградна инсталация. По този начин сгради, в които от сградната инсталация се отдава различно количество топлина, биха имали еднакво количество топлинна енергия за сградна инсталация, изчислена по формулата в Наредбата. КЗК е отбелязала също така и невъзможността друг освен топлинните счетоводители, напр. потребителите, независим експерт или контролен орган, да провери коректното изчисляване на топлинната енергия съгласно формулата.

КЗК счита, че нормативната уредба следва да бъде изменена, като бъдат включени всички възможни методи за определяне или измерване на топлоенергия за сградна инсталация, като общото събрание на етажната собственост трябва да решава кой метод да бъде използван в конкретната сграда.

Демонтиране на радиатори

Комисията анализира и предвидената в Закона за енергетиката забрана за физическо отделяне на радиатори от сградната инсталация. Посочената забрана е в ущърб на потребителите, тъй като, ако искат да прекратят подаването на топлинна енергия до своите имоти, могат да го направят само чрез монтираните вентили на отоплителните тела, но в този случай трябва да заплащат цената за отчитане и дялово разпределение за тези отоплителни тела, въпреки че на практика те не излъчват топлинна енергия, отчитат от КЗК.

Ефективната конкуренция предполага доставчиците да се стремят да задържат клиентите си и да привличат нови чрез подобряване на качеството на услугите, а не чрез законови забрани и процедури, ограничаващи възможностите за отказ от съответните услуги.

КЗК предлага забраната да отпадне, като бъде разрешено демонтирането на радиатори извън отоплителния сезон.