Гражданите би трябвало да имат по-голяма защита, когато насреща стои някой, който не е търговец по занятие, защото тогава вероятността да придобият нещо, което не отговаря на описаните характеристики, е по-голяма. Необходимо е физическите лица, които предлагат за продажба стоки и услуги в Интернет, да бъдат третирани като търговци, защото те фактически осъществяват търговска дейност и това става все по-често явление. Това заяви председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов в предаването „Директно“ по телевизия BG On Air по повод наложена от контролния орган санкция на физическо лице, което след продажба чрез платформа в Интернет не е уважило желанието на купувача да се откаже от сделката и да си получи обратно парите.
След извършена проверка по жалбата на потребителя КЗП е съставила акт за неуваженото право на отказ в 14-дневния срок и за други нарушения, за всяко от които е издала наказателно постановление на обща стойност 1600 лв. Въз основа на произнасянето на контролния орган започва дело в Районния съд във Варна, което по-късно стига до Административния съд. Последният отправя запитване до Съда на Европейския съюз за тълкуване на Директивата за нелоялните търговски практики - дали публикуването от регистрирано в Интернет физическо лице на обяви за продажба на стоки е действие на търговец към потребител. Заключението отпреди няколко дни на генералния адвокат, е че такова лице не може да се квалифицира като търговец, но все още се очаква произнасянето на Съда.
„Ние опитахме да направим пробив в действащата нормативна уредба, като ясно си даваме сметка, че тя не е достигнала нивото, на което трябва да се намира от гледна точка развитието на този тип отношения в онлайн средата. То е изключително динамично, социалните мрежи дори вече имат специални бутони, които пращат директно в „търговска среда“, коментира Маргаритов. Той посочи, че към момента законодателството не дефинира като търговци физическите лица, които в социални мрежи и интернет платформи предлагат различни стоки. А оттам следва и затруднението те да бъдат санкционирани, когато са допуснали нарушение.
Председателят на КЗП смята, че и при търговските предложения от физически лица трябва да има ясна информация за характеристиките на стоките, тяхната цена, цената за доставка, както и да е възможно да се упражни правото на отказ в 14-дневен срок, на рекламация при дефект на стоката и т.н. „Не можем аналогично да приложим всички правила, които важат за онлайн търговците към физическите лица, които предлагат стоки или услуги в социалните мрежи. Но от наша гледна точка на първо място е важно да гарантираме на хората, че когато видят такива обяви, те ще бъдат търговски оферти с всички необходими реквизити. И второ – да се спазват разпоредбите на законодателството – действащото и бъдещото, което ще отчете в по-голяма степен това, че потребителите имат определени права“, посочи Маргаритов.
Той обясни, че предложеното наскоро от Европейската комисия потребителско законодателство предвижда въвеждането до една година на по-детайлна уредба на онлайн търговията и отговорностите, които имат и двете страни в такава сделка. Допуска се, че е възможно и потребителите да упражнят превратно своите права. Например, известно време да употребяват стоката, а след това да поискат да я върнат или пък да я заменят със съвсем друга. Маргаритов призна, че в някои от казусите, с които Комисията се е сблъсквала, са именно такива и в тях понякога не става въпрос само за нарушения на потребителското законодателство, а и за измами, които се санкционират от наказателното право.
Предложението за новото потребителско законодателство дойде след като европейските институции отправиха апел с позитивен уклон към големите социални медии да носят по-сериозна отговорност за търговското взаимодействие, което се случва на тяхна територия, припомни Маргаритов. Той изрази мнение, че те са реагирали адекватно и защото са си дали сметка, че в един момент самите те могат да бъдат залети от жалби и да се очаква от тях да бъдат и контролен, и правораздаващ орган.
В заключение Маргаритов посочи, че до влизането в сила на новата законодателна регламентация, очаква във връзка с конкретния дискутиран в предаването казус съдът в Люксембург да се произнесе в посока, че физическите лица, които предлагат в Интернет лични или придобити от някъде стоки по-скоро извършват търговска дейност и съответно носят отговорността, която носи и всеки един онлайн търговец.
