Над 200 нелоялни търговски практики е забранила Комисията за защита на потребителите (КЗП) през миналата година, съобщи председателят на контролния орган Димитър Маргаритов пред Радио „Фокус”. Той добави, че в последните периоди са преустановени доста повече такива практики. 

„Това не означава, че преди нарушенията са били по-малко, а че сега – и благодарение на активността на потребителите, нашата намеса води до там, че пазарът постепенно да се изчиства от някои, включително наслоени през годините неща”, коментира Маргаритов.

Председателят на КЗП посочи, че най-често нелоялните практики са свързани с невярна и подвеждаща информация за цените на продуктите, с качеството на туристическия продукт, с неизпълнение на договорените условия при онлайн покупки и т.н. „Важен е този въпрос, защото нелоялните практики, за разлика от административните нарушения, могат да засегнат неограничен кръг потребители, тъй като става въпрос за поведение на търговеца, който се опитва да изкриви информацията към потребителя с цел той да вземе решение да си купи нещо, което или не му е потребно, или е можел да намери по-изгодно”, обясни той. 

Маргаритов цитира данни от международни проучвания, които сочат, че потребителите, включително и в България, все по-рядко се натъкват на нелоялни практики. 25-27% от интервюираните съобщават, че са попадали на такива, като същевременно нараства броят на хората, които са склонни да реагират в подобни случаи. Около 40% са били преди две-три години, а сега вече повече от половината европейски граждани биха предприели действия да защитят правата си.    

По думите на Маргаритов нараства активността на потребителите. В последните години броят на жалбите и сигналите в КЗП надхвърля 20 000, като все повече от тях постъпват по електронен път. През миналата година с около 15% се е повишил интересът към националния телефон на потребителя 0700 111 22. „Хората ни търсят все по-често и тогава, когато все още може да не е приключило нарушението и нашето съдействие би могло да бъде, както установяване на самото нарушение, така и по отношение на това потребителят да получи компенсация за увредените му права. Ние като контролен орган трябва да продължим да активизираме тази комуникация между потребители и институции, защото тогава можем да кажем, че контролът е достатъчно ефективен и че потребителите са по-защитени”, каза още той.   

Маргаритов изрази мнение, че най-ясният механизъм за измерване ефективността на контрола е социологията и посочи, че последните проучвания показват нарастващо доверие у потребителите към Комисията и другите институции във връзка със съдействието, което могат да им окажат. „Но процесът е сложен, това е взаимодействие, което предполага отношение между всички играчи на терена. Затова контролните органи в комуникация с потребителите и търговците трябва да търсят онези механизми, които да позволят „насаждане” на разбирането, че коректността и спазването на правилата са най-важните въпроси, които би трябвало да регулират нормалния пазар. Когато тези принципи не се спазват, влиза санкционният и репресивен апарат посредством проверките и санкциите”, добави председателят на КЗП. 

„И активизирането на потребителите, и добрата комуникация между всички участници в пазарните взаимоотношения дърпат нещата напред и ние ще трябва не само да се съобразим, но и да работим активно, за да може тези положителни тенденции да продължат в следващите години”, завърши Маргаритов.