С 312 000 са намалели наетите лица през третото тримесечие на 2010 г. спрямо третото тримесечие на 2008 г. Това съобщи на пресконференция президентът на КНСБ Пламен Димитров.
По-голямата част тези хора не са регистрирани като безработни, тъй като нямат право или не виждат стимул да го направят. Изводът, който може да се направи за тях, е, че или са напуснали страната, или са заети в "сивия" сектор, стана ясно от думите на Димитров.
Със 7,1 на сто - 158 649 лица, е намалял броят на наетите през третото тримесечие на 2010 г. спрямо същия период на 2009 г., отчетоха още от синдиката.
През последните две тримесечия има "замръзване" на работната заплата и в обществения, и в частния сектор, което се случва за пръв път от седем години. Средната работна заплата в обществения сектор през последните две тримесечия е 731 лева, а в частния сектор - 605 лева.
Средната работна заплата за страната през третото тримесечие на 2010 г. е нараснала с 9,4 на сто спрямо същия период на 2009 година. В обществения сектор нарастването на годишна база е с 4,7 на сто, а в частния - с 11,8 на сто.
Очакванията на КНСБ за ниво на средната месечна заплата за цялата 2010 г. са между 632 и 636 лева.
Всички позитивни данни в заетостта са благодарение на сезонната заетост, коментира Пламен Димитров. По думите му липсва устойчив ръст на заетостта. Няма политика по доходите през миналата, настоящата и следващата година, стагнацията в бюджетната сфера ще продължи, прогнозира той, цитиран от БТА.
В няколко икономически сектора има отчетливо нарастване на заетостта, на средствата за заплати и на средната заплата. За тях може да се каже, че кризата е преминала, стана ясно още от анализа на КНСБ.
Това са секторите, свързани с информационните технологии и услугите, с водите и управлението на отпадъци, финансовите и застрахователните дейности, производството на лекарствени вещества, на дървен материал и хартия. В тях заетите са общо около 170 000 души.
Няколко икономически сектора са засегнати слабо от кризата, при тях се регистрира повишаване на средната заплата през третото тримесечие на 2010 г. спрямо същия период на 2009 г. Намалението на заетостта е с ниски стойности, а средствата за работна заплата растатумерено, каза Димитров.
Това са добивната промишленост, производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия, транспортът, производството на хранителни продукти, напитки, тютюневи изделия, химични продукти и електроника. В тези сектори са заети около 350 000 души.
Най-многочислена е групата на стопанските сектори със символично нарастване на средната заплата, при намалена заетост и редуцирани средства за заплати, коментира Димитров. В подобни сектори са заети 820 000 души. Сред тях са производството на текстил и кожи, строителството, търговията, хотелиерството и ресторантьорството.
Най-негативни през последната година са резултатите във финансираните от бюджета сектори -образованието, здравеопазването и социалната сфера. При тях се регистрира намаление на заетостта и средствата за работни заплати. В тези сектори се трудят около 370 000 души.
Правителството неправомерно замрази линията на бедноста на 211 лв. и през 2011 г. Това коментира по-рано през деня пред Агенция "Фокус" Любен Томев от КНСБ. По думите му при обсъжданията на тристранния съвет не е била предоставена цялата информация.
От КНСБ са проучили данните от Националния статистически институт:
Според нас, ако се прилага стриктно методиката, линията на бедност трябва да бъде 250 лв., а не да бъде замразявана на 211 лв. Очевидно правителството си затвори очите и това е по-изгодно от гледна точка на това, че линията на бедност се нагажда към ниските доходи. Една по-висока, каквато е реалната линия на бедност, би била неудобна за правителството, тъй като веднага ще се повиши минималната работна заплата.
Статистиката е подала различни варианти на съотношение спрямо медианния доход, но неспазвайки стриктно методиката правителството е приело тази величина, която е по-изгодна на нея, посочи експертът. Той добави, че линията на бедността на може да се манипулира по този начин, тъй като има методика.
Последните данни от трето тримесечие на тази година за обедняването на българите показват, че относителният дял на бедните домакинства отново плавно тръгва нагоре и достига 26%.
