В три четвърти от европейските страни се нарушава правото на стачка, а в 53 на сто от тях – правото на колективно договаряне. Това са част от тревожните изводи, посочени в Глобалния индекс на правата на работниците, изготвен от Международната конфедерация на профсъюзите. Докладът бе представен за единадесети път в Женева в рамките на 112-тата сесия на Международната конференция на труда, посочват от КНСБ.
Докладът обхваща 151 държави и дава картина за всяка от тях доколко се спазват, защитават или премахват основни за демокрацията свободи и права на работниците и синдикатите. Индексът оценява държавите по скала от 1 до 5, като най-високата степен е с най-големи нарушения. Методологията се основава на стандарти на основните права в областта на труда – правото на свобода на сдружаване, на колективно договаряне и на стачка. Въпросниците са изпратени до 340 профсъюзи, включени са 97 индикатора, базирани на конвенции и съдебна практика на МОТ и представя нарушенията на правата на работниците в законодателството и на практика.
Според изводите в Европа има най-рязък спад сред всички региони – от оценка 1,84 от 5 през 2014 г. до 2,73 през 2024 г.: „Този продължаващ спад показва, че европейският социален модел, ориентиран към работниците, се разрушава активно от правителствата и бизнеса с ускоряващ се темп със сериозни последици в региона”, коментираха от Европейската конфедерация на профсъюзите.
Сред констатациите за Европа от 2024 г. на Глобалния индекс на правата са:
73% от страните са нарушили правото на стачка: „За общото влошаване в региона допринасят криминализирането на стачките и стигматизирането на стачкуващите в Белгия и Франция, както и използването на прекалено широка дефиниция на основните услуги за ограничаване или забранява стачките в Албания, Унгария, Молдова, Черна гора и Обединеното кралство. Проблем има и във Финландия, където правителството иска да ограничи политическите стачки до един ден и подкопава договарянето на заплатите като част от това, което докладът нарича „безпрецедентна атака срещу скандинавския социален модел“.
Атаката на Tesla срещу колективното договаряне също е част от тревожна тенденция, при която правата на работниците се подкопават по-бързо в Европа, отколкото във всеки друг регион на света. Поведението на компанията на Илон Мъск, която предизвика историческа стачка в производствения си завод в Швеция, като отказа да участва в колективно договаряне, е посочено в Глобалния индекс като пример за нарушения на правата за колективно договаряне, възникващи в повече от половината европейски страни.
54% от страните в Европа са нарушили правото на колективно договаряне: „В продължение на месеци през 2023 г. шведският синдикат IF Metall се опитваше да ангажира Tesla в колективно договаряне, докато компанията упорито отказваше и поддържаше враждебната си антисиндикална позиция. Работодателите се възползваха от слабите закони, за да избегнат колективното договаряне в европейските страни, включително Гърция и Холандия.
41% от страните изключват работниците от правото да създават или да се присъединяват към профсъюзи: Работодателите в Армения и Полша се намесиха в синдикалните избори, докато жълтите профсъюзи бяха създадени в Армения, Гърция, Холандия и Северна Македония, за да осуетят независимото представителство на работниците.
Европейската конфедерация на профсъюзите призова новата Европейската комисия да защитава и насърчава синдикатите и правата на работниците, включително универсалното право на организиране, достъп на синдикатите до работните места и правото на колективно договаряне и на стачка. От решаващо значение е да се справим с проблемите, изложени в този доклад, като забраним на компаниите, които отказват да зачитат правата на работниците, като например колективното договаряне, да получават публични средства, коментираха от ЕКП.
В доклада се изтъква, че в България КНСБ спечели 25-годишна битка за криминализиране на нарушаването на правото на сдружаване. В Наказателния кодекс през юли миналата година бе въведен нов член, според който всеки, който нарушава правото на синдикално сдружаване и синдикалните права, се наказва със затвор от една до пет години. Страната ни е с рейтинг 3, където попадат държавите с редовни нарушения на правата. В тази група са и Албания, Аржентина, Армения, Босна и Херцеговина, Румъния, Полша и др.
В доклада се посочва още, че са налице ясни признаци, че правителствата и компаниите ускоряват усилията си да потъпкват права на работниците, които са в основата на същността на демокрацията и правовата държава.
Почти девет от десет държави по света нарушават правото на стачка, а около осем от всеки десет държави отказват правото на работниците да водят колективни преговори за по-добри условия и условия. Четири от десет държави пък са отказали или ограничили свободата на словото или събранията.
Тези цифри и тенденции потвърждават глобалната картина, в която трудно извоюваните демократични права и граждански свободи са са подложени на сериозни и безмилостни атаки. Ето защо тази година, МКП стартира своята кампания „За демокрация“ в подкрепа на на правата и свободите, от които трябва да се ползват всички хора без страх от преследване или потисничество.
Подобрение през 2024 г. отчитат само две страни – Румъния и Бразилия (от най-лошия рейтинг 5, минава в 4). Десетте страни с най-лоши условия за работниците през 2024 г. в света са: Бангладеш, Беларус, Еквадор, Египет, Свазиленд, Гватемала, Мианмар, Филипините, Тунис и Турция. Най-добри условия за работниците има в Австрия, Германия, Дания, Ирландия, Италия, Норвегия, Швеция, Исландия.
