КНСБ настоява минималната работна заплата да се увеличи с 50 лв. и да стане 290 лева от 1 юли, каза на пресконференция изпълняващият длъжността президент на синдиката Пламен Димитров.

Организацията ще поиска в първите месеци на тази година да се състоят преговори с работодателите и кабинета за увеличаване на минималното възнаграждение, за да се възстанови покупателната способност на заплатата и да се покрие прагът на бедност.

Според Димитров отказът на правителството да въздейства върху минималната работна заплата е довел до реалния й спад с 2,3 на сто през миналата година и очакван 6% реален спад на покупателната й способност в края на годината.

КНСБ ще поиска 7-8% национален индекс за минимален ръст на минималните заплати, като в определени сектори може и да е повече, каза лидерът на КНСБ. Според него при годишен ръст на производителността на труда около 6% този ръст е постижим и икономиката може и трябва да си го позволи.

Границата на бедност, определена на база потребителска кошница от 77 жизнено важни стоки и услуги за физическо оцеляване, достигна 191,41 на човек, което показва ръст от 4,3 на сто на годишна база, отчетоха от КНСБ. 27% от домакинствата живеят под така изчислената линия на бедност, като за сравнение през 2008 година са били едва 21 на сто.

Хранителните стоки са поскъпнали за една година средно с 8,1%, съобщи от своя страна директорът на Института за синдикални и социални изследвания към КНСБ Любен Томев. Той представи резултати от наблюдението на потребителските цени и издръжката на живот на института през декември 2010 година.

Повишението на цените на хранителните стоки е една от причините за нарастване на издръжката на живот с 1,8% спрямо септември и с 6,4 на сто за една година. Издръжката на човек от четиричленно домакинство е 511,25 лв., а за да живее нормално семейство от двама възрастни с две деца, са му необходими 2045 лева.

В групата "Хляб и зърнени храни" повишението за тримесечието е 1,6 на сто, а за година 6,4%. Брашното е поскъпнало за година драстично с 25,2 процента, отбеляза Томев. Млякото и млечните продукти са поскъпнали с 11,8% на годишна база. Нарастването на цената на кравето сирене е 19%, а на пресните и киселите млека средно с 11%. Животински и растителни масла са поскъпнали на годишна база с 34,1%, като скокът при олиото е 42,2 на сто, а при кравето масло с 17,9%. Групата "Зеленчуци и зеленчукови консерви" е поскъпнала с 15,6 на сто през последното тримесечие, а с над 12,1% е увеличението на годишна база.

При нехранитените стоки увеличението на годишна база е 4,8 на сто. Най-драстично е покачването на тютюневите изделия с 36,2% на годишна база. При наемите и поддръжката на жилище повишението е със 7,7%, а отоплението и осветлението у дома са ни излезли средно с 10,5 на сто по-скъпи в края на 2010 г. в сравнение с година по-рано.

Любен Томев обясни, че вече се наблюдава поляризация – бедните стават все по-бедни спрямо богатите българи. Доходите на домакинствата са спаднали с 2,7% през последното тримесечие на миналата година спрямо същия период на предходната.

От началото на кризата общият спад на заетите в България е 313 хиляди, каза Пламен Димитров. От тях новорегистрираните безработни са 120 хиляди. Останалите са или обезкуражени, или са емигрирали, отбеляза Димитров.

Заетостта и създаването на работни места е фокус на всички нови политики, в това число и на тези на Световната банка и МВФ, посочи лидерът на КНСБ, който през миналата седмица е бил във Вашингтон на среща на двете организации със синдикати. Сега безработните в света са около 210 милиона, като очакванията са през следващите десет години да се създадат 400 милиона работни места, посочи Димитров. По думите му вече се говори на световно ниво, че възстановяването трябва да бъде подкрепено с мерки за стимулиране на вътрешното търсене и делът на разходите за труд трябва да бъде повишаван. МВФ ще предложи на срещата на Г-20 през ноември данък върху финансовите активи, допълни Димитров.