Броят на подадените сигнали, постъпили в КНСБ, за нарушени трудови права през 2021 г. расте. През 2020 г. работниците са алармирали за 1572 нарушения, а през миналата година – за 2043. Най-много са сигналите за неизплащане на работни заплати – 27,5%, следвани от тези за нарушения, свързани с работното време, почивките и отпуските – 22,8 на сто, за неспазване на осигурителни права са 17,7%, за проблеми със здравословните и безопасни условия на труд – 15,1%, с колективното трудово договаряне – 11 на сто, за нарушени синдикални права – 4 на сто. 1,8 процента от всички оплаквания са във връзка с използването на социални мрежи от работниците и служителите.
Това показва Седмият доклад на КНСБ за нарушения, свързани с прилагане правото на труд през 2021 г. Данните в него, изводите и препоръките днес бяха представени от президента на конфедерацията Пламен Димитров и вицепрезидентите Тодор Капитанов и Огнян Атанасов. Анализът на постъпилите сигнали – чрез мобилното приложение на КНСБ VOX, до основните членове, регионалните структури и доверените адвокати на конфедерацията, показва, че за най-много нарушения са алармирали работещите в леката промишленост, следвана от секторите на услугите, търговията, здравеопазването, образованието, туризма, държавната администрация и транспорта.
С най-голям дял при разпределението спрямо областните градове, от които са подадените сигналите за нарушения, е област Пловдив (с 15%), като в топ 10 по най-много подадени сигнали попадат още Велико Търново, Стара Загора, Габрово, Хасково, Смолян, София, Плевен, Добрич и Видин. Докладът включва и данните на ИА "Главна инспекция по труда”, която през миналата година е направила 40 788 проверки, при които са регистрирани 188 хил. нарушения. Това означава, че при всяка инспекция са констатирани най-малко 4 нарушения или иначе казано – дневно се регистрират 514, посочи Тодор Капитанов.
Спорно е кой е най-нарушаваният закон в България – за движението по пътищата или Кодексът на труда, каза той. Огнян Атанасов обърна внимание на нарушенията, свързани с безопасните условия на труд. В тази категория най-много от постъпилите в КНСБ сигнали са за работа при неблагоприятен микроклимат – 36%. Това означава, че не се спазват изискванията за работа при високи и ниски температури и не се осигуряват необходимите условия. Предвид настоящия летен сезон той напомни, че не се допуска работа при над 28 градуса, в производството е допустимо те да са с 3 до 5 градуса повече, но не и над 33.
С други думи – работата при над тази температура е опасна за здравето, при труд, който е на открито, има предвиден режим на почивка, обясни Атанасов. Висок е процентът и на подадените оплаквания за липсата и/или използването на некачествени лични предпазни средства. Напомням, че има промяна в наредбата за личните предпазни средства и апелирам работодателите да я спазват. Ако не предоставят качествени защитни средства, има сертифициращ орган и всеки работник може да направи проверка, каза още Огнян Атанасов.
В КНСБ през миналата година са постъпили сигнали и за санкции от работодателя заради използването на социални мрежи, изразяване на лично мнение в тях, публикуване на статуси или дори заради харесване на снимка или публикуване на неподходяща такава.
Тодор Капитанов обясни, че при сигналите за неизплащане на заплати, най-голям е процентът на оплакванията за това нарушение след прекратяване на трудовото правоотношение – 29% от всички в категорията, следвани от забавяне при изплащането и получаването на заплати в плик. Работниците алармират и за неизплащане на извънреден и нощен труд, както и на допълнителни възнаграждения при труд по време на официални празници. С една дума всичко това може да се нарече експлоатация, обобщи Тодор Капитанов.
При сигналите за нарушения на работното време и отпуските най-много са нарушенията, свързани с ползването на правото на отпуск и полагането на извънреден труд. Една от тенденциите е да се вменяват много функции на един работник – задълженията му се увеличават, но не и възнаграждението. Масово хората работят и по време на отпуск и болничен, посочи Капитанов.
8-часовият работен ден вече не се спазва. Това е в нарушение на Конвенция 1 на МОТ и директивата за работното време и трябва да спре, категоричен бе и Пламен Димитров. Той посочи, че един от ефективните начини за справяне с този, а и с голяма част от проблемите на работниците, е да се увеличи покритието с Колективни трудови договори. Димитров постави акцент върху важността на директивата за адекватните минимални заплати и насърчаване на колективното договаряне. Тя е вече факт, във финалната фаза сме на нейното приемане. За транспонирането ѝ България ще има две години. КНСБ ще настоява за цялостен преглед на законодателството по отношение на колективното договаряне заради несъвършената рамка в момента – как е охранено това право, какви са практиките, как да бъде постигнат ефективен контрол и да не се допускат нарушения.
Директивата предвижда поне 80% от работещите да бъдат обхванати от колективни трудови договори и постигането на тази цел ще е ангажимент на държавата. Колективното договаряне ще има три ефекта – ще намали неравенствата в заплащането, ще се постигне по-малък процент на нископлатени работници и ще се допускат по-малко нарушения на трудовите права, посочи Димитров.
За 2021 г. от сигналите, свързани с правото на колективно договаряне, най-много са нарушенията на правото на защита от уволнение и отказ за водене на преговори за КТД. Сигнали са постъпили и за незачитане на признати от законодателството синдикални права – не са изключение случаите, в които работодателят казва, че няма да допусне създаване на синдикална организация. Работниците алармират и за сплашване и тормоз, както и дискриминация заради членство в синдикална организация.
КНСБ настоява за спешни действия за транспонирането на Директивата за адекватните минимални заплати и насърчаването на колективното договаряне.
