Ще има ли плавно повишаване на доходите и в кои сектори ще се усети? Какво поискаха от КНСБ и може ли да се говори за ръст на минималната работна заплата в следващите 4 години? Ще има ли работещи бедни?

Темата коментира в “Нашият ден“ Любен Томев, директор на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ.

“Прогнозите се базират на това, че икономиката излиза от кризата. И следващите години се очаква или поне трябва да има такива темпове от порядъка на около 5% нарастване на БВП. И освен това използването на европейските пари, които трябва да дойдат по Националния план за възстановяване и развитие, както и средствата от многогодишната финансова рамка. Един огромен ресурс, който, ако бъде вложен правилно в икономиката, ще доведе до ръст на доходите.

Не само с увеличаване, с което сме свикнали на минималната работна заплата, а на такова увеличение, което трябва да дойде от преструктурирането на заетостта и включването на все по-голяма част от работната сила във високопроизводителни фирми, които произвеждат висока добавена стойност. Един структурен ефект, който ще има върху покачването на работната заплата.

Затова нашите предвиждания са за около 12,5% нарастване на средната работна заплата през следващите 5 години. И изпреварващ ръст на минималната работна заплата. В момента текат дискусиите за адекватни минимални работни заплати в ЕС, в които един от реперите е минимум 50% съотношение на минималната работна заплата към средната работна заплата.

Разчетите ни за следващите 5 години показват, че това е достижим процент. И нарастването със 17,5% на минималната работна заплата ще доведе до това съотношение – 50% вследствие, на което и сравнително по-ниските разходи за издръжка на живота ще доведат до това, че постепенно заплатата за издръжка ще бъде доминираща след 2-3 години, след 2023 г. ще има значителен ефект, който ще доведе до покачване на реалните доходи в домакинствата.

Това е нашата прогноза, от една страна, от друга страна, в бюджетния сектор нашите настоявания са за минимум ръст от 10%, който да бъде продължен и през следващите години.

Като в агенциите, които работят на терен – Агенцията за социално подпомагане, Агенцията по заетостта, където заплащането е сравнително по-ниско, трябва да нарастват с 15%, за да може да се преодолеят тези различия и неравенства.

България е на първо място по отношение на неравенствата. Не само материални, но и доходни неравенства и социално-икономически статус."

"Второто нещо, което се препоръчва от експертите, успоредно с покачването на доходите се въвежда и по-справедлива данъчна система, която да доведе до преодоляване на неравенствата.

Данъчна система, която ще разтовари ниско и среднодоходните групи от значителна част от данъчните плащания. И ще натовари незначително по-богатите.

Схемата, която предлагаме, е – 15% увеличение на данък общ доход с въвеждане на необлагаем минимум до размера на минималната работна заплата, което ще осигури намаляване на данъците, на данъчните ставки, ефективните данъчни ставки на ниско доходните и средно доходните групи. От 10 на 15% на корпоративния данък. Знаете решението на Г-7, преговорите, които се водят. Вероятно в следващите месеци и години това ще бъде въведено като минимална ставка. В това отношение нашето предложение изпревари дори тези рационални предложения, които се правят на международно равнище.

И намаляване на Данък добавена стойност (ДДС) от 20 на 15%. Схемата е 15-15-15 плюс необлагаем минимум до размера на минималната работна заплата.

Тук по отношение на облагаемите доходи и по отношение на вноските държим също на едно покачване на горната граница на социално-осигурителните вноски, максималният осигурителен доход, който с едно плавно покачване следва да достигне 10 пъти размера на минималната работна заплата. Т.е. да се повиши облагането със социални осигуровки за високодоходните групи.

Това са инструменти, които водят не само до повишаване на доходите, но и до преодоляване на въпросните неравенства."