Трябва да се положат всички усилия, за да се гарантира на обществото, че терористичен акт няма да се повтори и невинни хора няма да преживеят ужаса на терора отново, каза президентът Росен Плевнелиев в началото на заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС), което се провежда в момента. Това предаде Агенция "Фокус".

Съветът беше свикан, за да се обсъдят темите за механизма за сътрудничество и проверка за България – как функционира, пред какви предизвикателства е изправен и, най-важното, какви са способностите на държавата да се бори с тероризма.

Държавният глава определи терористичния акт в Бургас от 18 юли като дръзко и грубо предизвикателство и посегателство върху националната сигурност на България.

"След 18 юли не можем да говорим само за рискове от терористични атаки. Имаме нова реалност и си даваме сметка, че е налице тежък проблем за сигурността на страната", заяви Плевнелиев.

Според него е необходимо прецизно да се изследват процесите в средата на сигурност и да се разбере дали е адекватен моделът, по който България противодейства на тероризма. Важно е да се види дали отделяме необходимите ресурси за това и как ги разпределяме и управляваме.

Плевнелиев е на мнение, че няма как да се открие елементарно решение на проблема и той да бъде сведен само до конкретни институции, организации или лица. Необходими са системен подход и системни решения и не бива да се допуска оценката за състоянието на системата на националната сигурност да се политизира, да се ползва за тясно партийни цели извън контекста на националните интереси.

"В тежки моменти са силни тези, които търсят решения на проблемите, а не само виновните за тяхното възникване", беше категоричен президентът.

Като конкретна мярка Росен Плевнелиев посочи осмислянето на ролята на Съвета за сигурност към Министерския съвет (МС) и на мерките, които трябва да се предприемат за утвърждаването му като работещ орган в условия на кризи. Той предложи да се обмисли възможността да се ускори създаването на помощни органи към КСНС и в частност - изграждането на Национален ситуационен център.

След края на заседанието стана ясно, че членовете на КСНС са предложили общо пет мерки за борба с тероризма. Те трябва да бъдат изпратени на Министерския съвет и на Народното събрание. Точка по точка, те са следните:

- Да се изготви нов задълбочен анализ на динамиката на средата за сигурност за изясняване на причинно-следствените връзки между отделните фактори, събития и действия, които са довели до атентата в Бургас

- На базата на този съществуващ анализ да се направят изводи за случилото се.

- След анализите да се разработят подробни процедурни правила за работа в условията на криза на Съвета по сигурност към МС

- Да бъде организиран и актуализиран

Във връзка с доклада на ЕК, членовете на КСНС са си поставили за цел да се обединят и до края на 2013 година да изпълнят препоръките и мерките, записани в доклада. Институциите са единодушни, че препоръките в доклада са изпълними и работата по тях ще бъде свършена до края на следващата година.

Темата за терористичния акт в Бургас влезе като извънредна точка в дневния ред на КСНС.

Постоянни членове на КСНС са председателят на Народното събрание (Цецка Цачева), министър-председателят (Бойко Борисов), министрите на отбраната, на вътрешните работи, на външните работи и на финансите (Аню Ангелов, Цветан Цветанов, Николай Младенов, Симеон Дянков), началникът на отбраната (ген. Симеон Симеонов) и председателите на парламентарните групи в Народното събрание.

За участие в заседанието са поканени председателят на Върховния касационен съд проф. Лазар Груев, главният прокурор на България Борис Велчев, началникът на Политическия кабинет на министър-председателя Румяна Бъчварова, министърът на правосъдието Диана Ковачева, главният секретар на Министерството на вътрешните работи (МВР) Калин Георгиев, секретарят на Съвета по сигурността към Министерски съвет Георги Кръстев, директорът на Служба „Военна информация” в Министерството на отбраната Веселин Иванов, директорът на Националната разузнавателна служба ген. Кирчо Киров и заместник-председателят на Народното събрание Анастас Анастасов.