Минималната заплата да расте единствено с инфлацията - това предвижда законопроект с промени в Кодекса на труда, предложен от служебното социално министерство. Проектът все още не е публикуван за обществено обсъждане, но съдържанието му стана известно покрай остро становище на КТ "Подкрепа", публикувано на сайта на синдиката.

На практика промените почти ще замразят най-ниското възнаграждение у нас. Напоследък НСИ обявява 1-2% инфлация, а за някои месеци и дефлация. През септември например поскъпването се забави до 1,2% на годишна база. През август беше 2,1%, през юли - 2,4%, и т.н.

Сега сме в другата крайност - за две години имаме 38% увеличение заради формула, която обвърза минималната със средната заплата. Тъй като самата минимална заплата участва във формирането на средната, сега всяко увеличение води до ново увеличение. Това особено силно изкривява възнагражденията в сектори, където ръстът им е изцяло заради минималната заплата и където средното заплащане е близко до минималното. Както писахме, не оставя свободен ресурс за наваксване на останалите възнаграждения, поради което най-нискоквалифицираните се доближават по заплащане до квалифицираните служители.

И въведената преди две години формула, и тези промени се оправдават с директивата за адекватни минимални заплати в ЕС, за която скоро ще изтече крайният срок да бъде транспонирана в националното законодателство на държавите-членки. И двата варианта обаче противоречат на изискванията на директивата, а и на нейния дух. "Сега" писа многократно по тези проблеми, но отново припомняме какво пише в директивата:

Държавите членки, в които има законоустановени минимални работни заплати, установяват необходимите процедури за определяне и актуализиране на минималните заплати. Тези процедури се ръководят от критерии, определени с оглед допринасяне за адекватността на законоустановените минимални работни заплати, с цел да се постигне достоен стандарт на живот и да се намали бедността сред работещите.

Държавите членки определят тези критерии в съответствие с националните си практики, като ги закрепват в съответното национално право, в решения на компетентните си органи или в тристранни споразумения. Държавите членки могат да вземат решение относно относителната тежест на тези критерии, като вземат предвид своите национални социално-икономически условия.

Националните критерии включват най-малко следните елементи:

- покупателната способност на законоустановените минимални заплати, като се взема предвид издръжката на живота;

- общото равнище на работните заплати и тяхното разпределение;

- темпа на растеж на работните заплати;

- дългосрочните равнища и развитието на националната производителност.

Действащата в момента формула предизвика гняв у работодателите, а сега новото предложение вбеси синдикатите. "МТСП си е позволило да предложи текст с който да обрече 1/4 от работещите на мизерия, като предлага нарастването на МРЗ да е обвързан единствено и само с инфлацията! Дори пенсиите се актуализират на база ръст на средния осигурителен доход и инфлация. При направеното от МТСП предложение МРЗ никога няма да догони издръжката на живота. В същото време е налице задълбочаваща се демографска криза, недостиг на квалифицирана работна ръка в здравеопазването, образованието и въобще в стопанския живот у нас основно поради ниското заплащане на труда", пишат от КТ "Подкрепа". От синдиката в прав текст обвиняват социалното министерство, че само правят лош опит да се отчете дейност преди изтичането на срока.

Ако МТСП разчита на невниманието на синдикатите или допуска, че ще се преглътнат подобни ощетяващи хората текстове, защото има срок и той трябва да се спази от държавата, то определено са си направили много лоша услуга, предупреждават синдикалистите. Предложените текстове влошават социалния диалог и социалната защита, а друга част са пожелателни и няма да доведат до положителни резултати за работещите, смятат те. И предупреждават, че ако текстът бъде приет в този му вид, ще предприемат всички законово разрешени действия, за да защитят правата на работещите.

Действащата формула също е достатъчно неадекватна на директивата и АИКБ даже я оспорва в съда. Духът на европейската директива предполага въпросът за най-ниското възнаграждение да се остави на колективното договаряне.