Комисията за финансов надзор (КФН) не е подкрепяла идеите за т. нар. банкова ваканция. Това се посочва в съобщение на комисията, публикувано на страницата й.
„Не отговарят на истината и направените медийни внушения и тиражираните лъжи и манипулации, че КФН заедно с БНБ е подкрепяла идеите за т.нар. банкова ваканция“, се казва в писмото.
От комисията подчертават, че КФН или нейни представители не са участвали в дискусии в каквито и да са формати, както на политическо, така и на експертно ниво, на които да е била обсъждана подобна тема в най-широк смисъл.
Припомняме, че депутатът от БСП Румен Гечев заяви, че по време на преговорите за овладяване на ситуацията с банките миналата седмица в БНБ с участието на експерти от БСП, ДПС, ГЕРБ , Асоциацията на търговските банки, е станало дума за банкова ваканция.
„Ние имаме сериозен проблем с колегите от БНБ за това, че ние нямаме достатъчно информация. Многократно искахме предварителния доклад, оценките на квесторите в писмена форма, заверен от БНБ“, заяви тогава Гечев.
Той потвърди, че намерението за такава е било разписано и аргументирано от Българската народна банка и партиите ДПС и ГЕРБ.
В съобщението си КФН посочват, че по повод появили се публични твърдения изтъкват, че КФН и нейни представители никога и по никакъв повод не са коментирали стабилността на банковата система или нейни участници, включително КТБ АД. Причината е, че КФН няма правомощия, свързани с надзора на банковата система, както и не разполага с информация за осъществявания над банките надзор и предприети мерки от страна на БНБ, добавят от комисията.
„Вероятно точно поради факта, че КФН не разполага със законови правомощия по регулирането и надзора на дейността на банките, и въпреки че банковият и небанковият сектор са свързани като части на финансовата система, представители на КФН не са били канени от президента на РБ или от неговата администрация и съответно не сa участвали в нито едно от проведените до момента заседания на Консултативните съвети по национална сигурност при президента, посветени на банковата система и обсъжданията за оздравяване на КТБ, възможни законови промени в тази посока“, се казва в съобщението.
От комисията правят и няколко уточнения във връзка с „некоректни, манипулативни, лъжливи и клеветнически медийни публикации от страна на издания на „Икономедиа” АД и на свързани с тях лица и неправителствени организации, които целят да внушат, че институцията носи отговорност за евентуални злоупотреби или неупражнен надзор спрямо Корпоративна търговска банка АД (КТБ), свързани с неправомерно отпускане на кредити“.
Едно от тях е, че КФН няма никакви законови правомощия да упражнява надзор върху дейността на КТБ като банка по набиране на депозити и отпускане на кредити, както и да осъществява банков надзор спрямо банките в страната. Банковият надзор се упражнява единствено от Българската народна банка.
От комисията уточняват още, че съгласно дадените й от закона правомощия, КФН упражнява единствено надзор на небанковия финансов сектор - осъществява пълен надзор върху дейността на пенсионно-осигурителните дружества, пенсионните фондове, застрахователите и застрахователните посредници, инвестиционните посредници, които не са банки, и управляващите дружества. КФН също така регулира капиталовите пазари, като следи публичните дружества регулярно да разкриват необходимата информация за своите инвеститори.
Даването и отнемането на лиценз на банка, осъществяваща дейност като инвестиционен посредник, в т.ч. и на КТБ АД, се извършва от БНБ, твърди комисията в съобщението си.
От институцията добавят, че имат правомощия по отношение КТБ АД само в качеството й на публично дружество т.е. да следи дали публикува периодични отчети и дали разкрива регулирана информация във връзка с търгуваните финансови инструменти, емитирани от нея. Има и ограничени правомощия да я надзирава като инвестиционен посредник - само във връзка с договорите й с клиенти, търгуващи с финансови инструменти на регулиран пазар (борса).
КФН подчертава, че незабавно след възникване на кризата е предприела и упражнила в пълен обем всички правомощия, дадени й от закона: спряла търговията с акции на КТБ АД в качеството й на публично дружество и е изискала допълнителна информация от БНБ за естеството на предприетите спрямо дружеството мерки, с оглед защита на правата и интересите на инвеститорите от небанковия финансов сектор. Още на 23.06.2014 г. КФН поискала със специално писмо до управителя на БНБ и финансовия министър и свикването на Консултативния съвет за финансова стабилност, на който да бъдат разгледани всички отворени въпроси.
От комисията припомнят, че в следствие на получените много сигнали и жалби заместник – председателят на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, Николай Попов, инициирал действия по проверка на редица лица, в това число и медии, на изказвания и публикации относно евентуални пазарни манипулации и съответствие и спазване на Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти. Резултатите ще станат ясни след приключване на проверките и съответните административно-процесуални действия, предприети от заместник – председателя на КФН, се казва още в съобщението.
Във във връзка с днешното прессъобщение на БНБ за продължаване на процедурата на специален надзор над КТБ, от комисията посочват още, че блокираните финансови инструменти на клиенти на КТБ като инвестиционен посредник не са изложени на потенциален риск. КТБ не отговаря пред кредиторите си с финансови инструменти и парични средства на своите клиенти, предоставени на институцията в качеството й на инвестиционен посредник. Активите на клиентите на КТБ са защитени от закона и могат да бъдат прехвърлени при друг инвестиционен посредник или по собствена сметка на лицето. Прехвърлянето при друг инвестиционен посредник се извършва по искане на лицето по реда, предвиден в правилника на Централния депозитар АД.
