През миналата година в Комисията за финансов надзор (КФН) са постъпили общо 1282 жалби и запитвания срещу поднадзорни лица.
Това съобщи Владимир Савов, член на КФН, изпълняващ длъжността заместник-председател на КФН, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност" по време на проведения днес дискусионен форум "Печели находчиво: нови хоризонти за личните спестявания", който специализираната медия "Инсмаркет", на който Econ.bg е медиен партньор.
По думите му, в сферата на инвестиционния пазар те са 63, а най-честите оплаквания са несъгласие с предложената цена при търгово предложение; предлагане на инвестиционни услуги от лица, които не са получили лиценз от КФН за съответната дейност. По последни данни, в областта на капиталовия пазар нелицензираните инвестиционни посредници са 52. Надзорът публикува разяснителна информация за потребителите как да се предпазват от "фалшивите брокери". Освен това се извършват постоянни проверки, при установени нарушения се налагат санкции, а при необходимост се сезира Прокуратурата.
Савов обяви, че за да се улесни директния контакт на КФН с потребителите в близките месеци предстои да бъде създаден кол-център на Комисията.
В сферата на застрахователния пазар жалбите са общо 1069 бр. Най-честите оплаквания са за отказ или забавено изплащане на застрахователно обезщетение, включително забавено произнасяне; несъгласие с размера на застрахователното обезщетение; некоректни практики от страна на застрахователи или застрахователни брокери (неправилно определени застрахователни премии, неоснователно прекратяване на застрахователни договори, некоректно формулирани разпоредби от общите условия и т.н.). За отбелязване е, че жалбите са основно в общото застраховане.
В сферата на осигурителния пазар жалбите са 37, като клиентите най-често се оплакват от процедурата по прехвърляне на парични средства, натрупани по индивидуални осигурителни партиди на лицата от един универсален или професионален пенсионен фонд към друг; от некоректни практики от страна на пенсионноосигурителните дружества и осигурителните посредници, свързани с размера на натрупаните средства, неправомерни действия на осигурителни посредници при прехвърляне на осигурителни партиди и др.
Владимир Савов каза, че за около 100 жалби експертите на КФН не са били компетентни да вземат решение и са ги пренасочили към банките и Комисията за защита на потребителите.
Той уточни, че създаването на финансов омбудсман все още не е в приоритетите на дневния ред на обществото и констатира, че жалбите намаляват, защото се повишава финансовата грамотност на населението.
Бившият член на КФН по застраховането Борислав Богоев обаче е категоричен, че въпреки по-малкото жалби в КФН техният брой в "Икономическа полиция" расте. Той напомни, че през 2014 година там са постъпили 217 жалби, през 2015 година – 89, но през миналата година техният брой достига 2135.
Като проблем той посочи регистрацията на някои от инвестиционните посредници в офшорни зони, както и факта, че от 65 лицензирани инвестиционни компании сега на пазара са останнали 35–36, а останалите са минали към „сивия“ сектор.
Владимир Савов от КФН обясни, че от година се правят съвместни проверки с МВР на нелицензираните инвестиционни посредници, но не е в капацитета на комисията, откъм финансиране и човешки ресурси, да ги проверява. Като пример той посочи опита на Румъния, където едновременно е била извършена проверка на 10-15 дружества и това е имало ефект.
„Голям проблем е доказването на незаконната дейност, затова искаме законодателните промени да се случат бързо, за да има доказателствен материал, който да се използва в обвиненията срущу тях, смята Савов. – Има идея за стратегия, с която пазарът да бъде изчистен с помощта на лицензираните инвестиционни посредници, като КФН минимизира риска от мошеници“.
