Правителството одобри годишния отчет за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2018 г. и доклада към него, също така предложи на Народното събрание да го разгледа и приеме.

В него е отбелязано, че 2018 г. приключи с превишение на приходите над разходите по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа в размер на 135,1 млн. лева. Отнесено към БВП това представлява 0,1 % от БВП. За сравнение, в разчетите към ЗДБРБ за 2018 г. е заложен дефицит за годината в размер на 1,1 млрд. лв., което означава, че се отчита номинално подобрение на бюджетното салдо с над 1,2 млрд. лв., това допринесе за запазването на натрупаните значителни фискални буфери на разположение във фискалния резерв. Салдото по КФП е положително за трета поредна година, след като за 2017 г. бе отчетен излишък в размер на 0,8 % от БВП. Бюджетното салдо на сектор „Държавно управление” за 2018 г. по методологията на Европейската система от национални и регионални сметки (ESA 2010), съгласно априлските Нотификационни таблици за дефицита и дълга, е положително в размер на 2 % от БВП, което съответства на разпоредбите на чл. 25, ал. 2 на Закона за публичните финанси.

Фискалният резерв към 31.12.2018 г. е 9,4 млрд. лв., в т.ч. 9 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,4 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

Постъпилите приходи, помощи и дарения по консолидираната фискална програма за 2018 г. са в размер на 39 650,9 млн. лв., което представлява 103,8 % спрямо годишните разчети. Представени като относителен дял в БВП, приходите представляват 36,7 % от БВП, при 35 % от БВП за 2017 г. Съпоставени с 2017 г. постъпленията по консолидираната фискална програма бележат номинален ръст от 12,3 % (4 334,2 млн. лева).

Разходите, включително вноската в бюджета на ЕС, по КФП за 2018 г., възлизат на 39 515,7 млн. лв., което представлява 100,5 % спрямо разчета за 2018 г. Разходите по КФП, като процент от БВП, представляват 36,6 % от БВП за 2018 г., при 34,1 % от БВП за 2017 г. Номиналното нарастване се дължи както на по-високия размер на разходите по националния бюджет, така и на нарастването на разходите по сметките за средствата от Европейския съюз. Ръстът на разходите по националния бюджет се дължи основно на по- високия размер на капиталовите разходи, нарастване на здравноосигурителните и социалните плащания, по-високите разходи за персонал - основно поради увеличението на възнагражденията на педагогическия персонал в системата на средното образование и др., нарастване на разходите за субсидии и други, докато по сметките за средства от ЕС нарастват основно капиталовите разходи.

Лихвените плащания възлизат на 688,2 млн. лв. (95,3 % от планираните за 2018 г.), текущите нелихвени разходи - на 32 363,9 млн. лв. (103,2 % спрямо разчета за годината), капиталовите разходи (вкл. нетният прираст на държавния резерв) - 5 325,7 млн. лв. (87,7 % от разчетите към ЗДБРБ за 2018 г.) и предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина - 54,5 млн. лв., при планирани с разчетите към ЗДБРБ за 2018 г. 14,4 млн. лева.

Вноската на България в общия бюджет на ЕС възлиза на 1 083,4 млн. лв. (1 % от БВП), което е в съответствие с действащото през годината законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.

Със същото решение правителството одобри Годишен доклад и отчет за дейността на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система за 2018 г. и Годишен отчет за състоянието на държавния дълг за 2018 г., които предстои да бъдат внесени в Народното събрание. Общият паричен ресурс към 31.12.2018 г. по сметката на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система в Българската народна банка е в размер на 2 922,29 млн. лв., от който 2 922,00 млн. лв. са оформени в годишни депозити с решения на управителния съвет на Фонда. Размерът на държавния дълг към 31.12.2018 г. е 22,1 млрд. лв., което е значително под прага на предвиденото в ЗДБРБ дългово ограничение от 23,5 млрд. лева.