Безпрецедентният резерв от 1.149 млрд. лв., който даваше възможност за гъвкавост на правителството при възникване на извънредни разходи до края на годината, свърши. Сумата е изразходвана до края на септември и последните трансфери, които предстоят, са за разплащане на изкупените през Банката за развитие държавни дългове към фирми.

Това показва справка за отпусканите с постановления на кабинета суми от така наречения резерв за структурни реформи след актуализацията на бюджета през юли, става ясно от информация в днешния брой на вестник "Сега".

Резервът, с който кабинетът можеше да се разпорежда по свое усмотрение, бе драстично увеличен от първоначално заложените за 2010 г. 6.5 млн. на 1.149 млрд. лв. с аргумента, че страната е в криза и е необходима повече гъвкавост във финансите. След скандал в парламента част от предвидените в резерва средства бяха заделени за точно определени харчове - 116 млн. от него трябваше да отидат за субсидиите за тютюна, 142 млн. бяха предвидени като трансфер за покриване на социални плащания от министерство на труда. Депутатите решиха от резерва пари да получат и НКЖИ - 45 млн. лв., както и МРРБ за магистрала "Люлин" - 62.5 млн. лв. Така парламентът се произнесе за изразходването на общо 365 млн. лв. Депутатите решиха, че от резерва трябва да се покрият и изкупените от Банката за развитие дългове, без да посочват конкретна сума.

Подаването на документи през банката приключи до края на септември, а общата сума, която фирмите поискаха, е 210 млн. лв. Разплащането продължава, но след този трансфер резервът на премиера излиза на червено. Това вече пролича от две решения на кабинета след внасяне на искания за извънредни кредити. По настояване на МВР кабинетът отпусна на вътрешното министерство 13 млн. лв. извънреден бюджетен кредит за покриване на текущи разходи, но постанови изрично парите да бъдат взети от резерва за бедствия, който възлиза на 81 млн. лв. При друго решение за извънредна субсидия от 30 септември - за 7.6 млн. лв. за главна дирекция "Изпълнение на наказанията", министрите дори не посочиха конкретен източник и записаха в решението, че парите трябва да дойдат или от резерва, или от преструктуриране на разходи по централния бюджет.

Справката показва, че извън задължителните плащания, определени от парламента, най-големият пай от резерва са получили министерствата на отбраната и на регионалното развитие и благоустройството. Въпреки обещанието да преговаря за промяна на договорите за купуването на хеликоптери, кабинетът в крайна сметка отпусна на МО 257 млн. лв. по тези контракти. МРРБ получи извънредно 180 млн. лв. за инфраструктурни проекти, включително за реконструкцията на столичния бул. "Брюксел" (16.5 млн. лв.) и за магистрала "Люлин", както и 92.7 млн. лв. - за зимно поддържане на пътищата. 20 млн. от резерва взе Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС), земеделското министерство получи 7 млн. за продължаване на проекта за нова ортофотокарта, 4 млн. отидоха за изпълнение на иновационната стратегия.

Изразходването на резерва поставя под въпрос всякакви ангажименти за бъдещи плащания до края на годината. Не е ясно например откъде правителството възнамерява да вземе обещаните от премиера 190 млн. лв. за непокритите разходи на болниците. Другата възможност - за преструктуриране и намаляване на разходи по други пера, също е ограничена при силно орязани бюджети.

Кабинетът вече взе поредица от решения, с които задължи финансовия министър да осигури милиони левове чрез корекции на разходите. Така например кабинетът отпусна 7 млн. за столичното метро, които трябва да бъдат осигурени по този начин. Дянков трябва да намери други 5 млн. за създаването на антидопингов център към спортното министерство. Отнякъде трябва да се намерят и 4.5 млн. лв. за стипендии в университетите, както и 3 млн. лв. за главна дирекция охрана.