БюрО или бЮро, мОлив или молИв, училищА или учИлища, девЕтка (десЕтка) или девЯтка (десЯтка)...Отговорите на тези дилеми ни дава правописният и правоговорен речник на българския книжовен език.

Вчера Софийският университет "Св. Климент Охридски" обяви, че днес ще бъде представено петото допълнено и преработено издание на един от правописните речници у нас - този на Петър Пашов и Христо Първев.

Екипът на Econ.bg реши да посети и отрази представянето. От една страна, защото проявяваме специален интерес към особеностите и богатството на българския език, от друга - защото искахме да се опитаме да си купим най-новия издаден у нас речник (в една редакция непрекъснато се правят справки за тази или онази дума).

Непосредствено след официалната част на събитието днес обаче възникна един доста сериозен казус, в решаването на който би трябвало да се намесят с целия си авторитет всички отговорни институции...За това накрая, първо за речника:

В него са включени близо 350 000 думи и словоформи. Издаден е от университетското издателство на СУ и изглежда така:

Правописен и правоговорен речник на българския книжовен език. Снимка: Econ.bg

В речника е включен и текстът на Закона за транслитерцията. Инициативата е на парламентарните комисии по образование и наука и по правата на човека и вероизповеданията при XL Народно събрание. Речникът се отпечатва с подкрепата на Министерството на образованието и науката (МОН).

Държавата е отпуснала на университета 200 000 лева годишна субсидия, като инициативата за преиздаването на речника е финансирано с част от тези пари, уточни в отговор на въпрос на Еcon.bg министърът на образованието и науката Даниел Вълчев, който присъства на днешното събитие, заедно с ректора на Алма матер проф. Иван Илчев и депутата от ДПС Лютви Местан, езиковеди, преподаватели, студенти, роднини на авторите на труда.

Образователният министър заяви, че с новото издание на допълнения речник ще бъдат снабдени всички училища и Регионални инспекторати по образование в страната. Речникът все още не е пуснат масово в продажба.

„В библиотеките сега мирише повече на кабели, отколкото на книги. Сигурно по същия начин са се чувствали и на времето хората, когато е спряло да им мирише не на пергамент, а на хартия. Но това е животът", философски коментира Вълчев.

„Времето се променя изключително бързо. Едно от нещата, които се променят, е класическото четене и писане. Книжовното богатство на езика ни задължително трябва да бъде съхранено за потомците ни. Това е мотивът да бъде издадено допълнение на речника, изтъкна на представянето ректорът на СУ проф. Иван Илчев. Той подчерта, че се надява трудът да бъде на бюрата на все повече журналисти, за да не се натъква ежедневно в пресата на фрапантни грешки.

В изказването си Лютви Местан подчерта, че езикът е институция на държавността и най-важният елемент, съставящ националната идентичност. Депутатът подчерта, че езикът е изключително важен днес в условията на глобализиращия се свят.

Местан отдели внимание на ролята на Закона за транслитерацията, като подчерта:

"Задължени сме да пишем по един и същи начин наименованията на българските топоними и названията на историческите личности. Това е нашият ценностен блок в глобалната цивилизация. В условията на криза е хубаво да се инвестира и в речници и книги".

Законът има за цел да унифицира официалните надписи на публични места, за да могат да бъдат улеснени чужденците, допълни Даниел Вълчев.

„През следващите месеци предполагам, че министерството ще обсъди въпроса за изучаването на Закона в часовете по български език в училищата", каза още за Econ.bg министърът.

В заключение, да се върнем на дилемата между десЕтка и десЯтка. След срещата журналисти попитаха и министъра за правилната форма. Според него това е дублет - т.е. и двата варианта са верни. Според Econ.bg обаче в българския книжовен език има една форма и това е десЕтка (девЕтка). Твърдението ни се базира на познанията по старобългарски език, откъдето произхождат имената на числата. Числото 9 се е казвало девЕНт, а 10 - десЕНт. Болдираните букви са т.нар. „носовки", които днес са заменени с гласната буква „е". Така че имаме: девет, десет, пет.

Аргументите на образователния министър и на Econ.bg по този въпрос може да чуете в аудио файла след статията.

За да подкрепим твърдението си, решихме да проверим какво казва по въпроса представеният днес речник. Справката обаче леко ни изненада - установихме, че според него двете форми са дублетни, както твърди министър Вълчев.

Убедени в правотата си, решихме да потърсим и втори източник и отворихме речника с авторски колектив на Българската академия на науките, отпечатан от издателство „Хейзъл", 2002. Оказа се, че според него формите не са дублетни, т.е. единствено правилно би било да казваме и пишем "десЕтка (девЕтка)". В подробното описание на този речник пише, че той "съдържа 1066 страници, 70 000 заглавни думи и над 208 000 словоформи; принципи и правила на правописа и пунктуацията в българския език...". Това, което е най-важно в нашия случай обаче, е, че в него изрично е подчертано: "Настоящият правописен речник е официалният нормативен справочник за българския правопис".

В допълнение, от БАН поясниха за Econ.bg, че с решение на Министерския съвет, единствено Институтът за български език при Българската академия на науките е упълномощен да проучва измененията на правописа и да внася единство в него, както и да следи отблизо правописните и правоговорните проблеми, възникнали в резултат от развитието на езика.

Оттук нататък възникват няколко въпроса: Меродавен за правоговора и правописа ли е представеният днес речник? Редно ли би било, ако в този труд нормативно има неточности, той да се ползва от учениците в цялата страна? Защо има разминаване в мненията на учените от СУ и на тези от БАН? За правилното изписване и изговаряне на колко още думи в българския език двете институции нямат единно становище - десетки, стотици, хиляди...? И т.н., и т.н...

Екипът ни кани всички страни в този казус да изкажат своята гледна точка.

Редактор: Лили Бончева