Снимка: actualno.com

Замяната на лева с еврото има смисъл само, когато минем по редовния път и влезем в еврозоната. Едностранна замяна на лева с еврото няма да донесе нищо на страната ни. Това каза вицепремиерът и външен министър Ивайло Калфин, който е водач на евролистата на Коалиция за България, предаде Агенция "Фокус".

Калфин участва в бизнес закуска, организирана от Български форум на бизнес лидерите, на която бяха обсъдени предизвикателствата пред българския бизнес в условията на глобалната финансова криза, както и приоритетите на страната ни по отношение на Европейския съюз през следващите години.

"Ако можем достатъчно ясно да кажем, че валутният борд не е заплашен и ще бъде задържан, то на практика валутният курс е гарантиран и то в сътрудничество с европейските институции. Единственият смисъл да заменим лева с евро, е ако имаме съмнения дали ще бъде запазен валутният борд и затова да искаме да въведем еврото. Това предизвиква доста остри реакции на Европейската централна банка, лишава България от възможността да участва в изработването на европейската монетарна политика и вкарва страната в конфликт и конфронтация с някои от важните европейски институции", каза Калфин.

По думите му в момента валутният борд у нас не е подложен на риск и като система е максимално защитен. Той обясни, че има и други предложения - да се пусне паралелно използването и на лева, и на еврото у нас. Това според него е по-възможно да се случи, но е важен въпросът за това каква е крайната цел. Калфин посочи, че въвеждането на еврото у нас трябва да стане по нормалния начин - "да влезем през вратата, а не през прозореца".

Преразглеждането на държавния бюджет през есента не е бомба за следващото правителство, смята Калфин. "Смисълът на бюджета е да няма дефицит. От началото на годината ние със значителни ограничения на разходите успяхме да запазим излишък. През есента ще може да се направи предвиждане и до края на годината как ще се развие икономиката и евентуално тогава да се направят бюджетни промени. Те могат да бъдат свързани с ограничаване на разходите.

В тази ситуация единият от вариантите е България да изразходва резервите, да вземе заеми и да направи големи разходи преди изборите - и това точно ще е бомбата за следващото правителство. Но ние не правим това. Държим се така, че следващото правителство ще продължи по възможно най-добрия начин и се надяваме да имаме значително участие в него - тоест не слагаме сами бомби за себе си".

По думите му  600 млн. лева е излишъкът в бюджета от началото на годината. Нереално е да търсим 3,5% излишък в тази ситуация, допълни той, защото това би означавало, че разходите трябва да бъдат намалени още по-драстично и това ще затрудни работата на институциите.Калфин обясни, че е важно да се запази принципът да не се харчи повече от това, което постъпва в бюджета, за да има баланс.

Според него българският бизнес очаква да се поддържа максимална предвидимост в българската икономика, да се води политика, която да предполага баланс между приходи и разходи, да се създава предварително добра среда за по-големи инвестиции, намаляване на социалните осигуровки, както и подпомагане на различни големи компании, които идват в страната ни.