Вече са подадени 150 хил. заявки от българските работодатели за наемане на украински бежанци. Това заяви министърът на иновациите Даниел Лорер след среща с работодателските организации и ръководствата на Агенцията за малки и средни предприятия, на Агенцията по заетостта и координационния център за бежанците от Украйна.

23 хил. са потенциалните свободни  работни места в сектор транспорт,  30 хил. в IТ сектора , 33 хил. в туризма, 24 хил. в строителството, 20 хил. в текстилната индустрия и 10 хил. в електрониката.

„Общо около 200 хил. потенциални работни места могат да се създадат у нас. Това са потенциални отворени места за всеки - българин или бягащ от войната. Имаме изключително остра нужда от кадри, които да се включат в българската икономика”, каза още Даниел Лорер. Той добави, че през България са минали около 80 000 бежанци от Украйна, а 40 хиляди са у нас.

Много от тях могат да останат за постоянно в България. Затова трябва да помислим как да подсигурим работа", поясни Лорер.

"Ние като работодатели ще следим активно тези хора да не отидат в сивия или черния сектор", заяви представител на Асоциацията на българските работодатели. И допълни: "Ние гарантираме, че от страна на работодателските организации ще направим всичко по силите си да улесним подаването на заявките до Агенцията по заетостта."

Директорът на Агенцията по заетостта Смилен Вълов обясни, че вече е създаден портал за проучване на потребностите на работодателите от работна сила.

“В портала има и заявки за свободни работни места, които могат да бъдат подавани. Те ще отиват директно в Агенцията по заетостта във всяко едно населено място”, поясни Вълов и допълни, че агенцията е формирала и мобилни екипи, които пътуват до населеното място, в което са настанени бежанците и провеждат анкети с тях.

“Обобщената информация ще я има в края на всяка седмица: колко от тези хора са готови да работят, каква работа и в какъв период”, поясни още Вълов. Тъй като много бягащи от войната не разполагат с всички необходими документи за започване на работа, е взето решение на декларативен принцип да се приемат техните квалификации с изключение на регулираните професии.

Междувременно Агенцията по заетостта пусна електронен формуляр на украински език, в който гражданите, пребиваващи в България, могат да посочат в коя икономическа област или конкретна професия биха желали да работят. Анкетата включва въпроси за продължителността и формата на предпочитаната работа, както и за нагласите за включване в обучения по български език.

Успоредно с това се проучват и потенциалните пречки, възпрепятстващи започването на работа. Тази информация, както и попълнените данни за притежаваните образование, знания и умения ще подпомогне формирането на профил на търсещото работа лице който да бъде и предлаган на потенциални работодатели.

В друг електронен формуляр работодателите в България могат да отразят желанието си да наемат пристигащи от Украйна граждани, като посочат изискванията си към кандидатите. В анкетата те могат да споделят и възможностите си да помогнат чужденците да преодолеят социално-битовите бариери при започването на работа.

Формулярът предлага също линкове към различните форми за подаване на директна заявка за свободни работни места към бюрото по труда.

Двата формуляра съдържат аналогични въпроси относно образование, професии, знания, умения, форма и продължителност на работа и др. с цел бързо съвпадение на профилите на предлаганата и търсената работна сила. Получената информация ще се обработва ежедневно и ще се използва от Агенцията по заетостта за своевременно организиране на групови и индивидуални форми за съдействие, посредничество и директни срещи между търсещи лица и работодатели.

Събраните данни са предадени на щаба чийто портал ще бъде свързан с Агенцията по заетостта. Към нея ще се насочват всички конкретни заявки за работа. Всяка седмица агенцията ще предоставя информация колко хора са в готовност да започнат работа.

На разположение са и 100 мобилни екипа, които могат да се насочат към всяка община и да посетят местата за настаняване на украинци и да ги анкетира какво е образованието им, квалификацията и желанието им за работа. Такава онлайн анкета има и на сайта на агенцията. "Гарантираме, че от наша страна ще направим всичко да улесним процеса и да даваме максимално информация. Ще следим хората да не отидат в сивия или черния сектор и ще спазваме изцяло българското законодателство", увери председателят на АОБР Добри Митрев.

Социалното и финансовото министерство работят за привличане на допълнителни европейски средства по програмата за храни и материално подпомагане, както и за целенасочени мерки за включване на украинци в пазара на труда и обучение по български език, каза пък зам.-министърът на социалната политика Иван Кръстев.