Временната анкетна комисия, която трябва да разследва казуса около Корпоративна търговска банка (КТБ) е вече факт. Тя ще работи 3 месеца и ще се заеме с фактите и обстоятелствата, свързани с действията на държавни органи и институции, които е следвало да упражнят контрол и да противодействат на източването на банката в периода 2009 – 2014 г.
За председател бе избрана бившият здравен министър от ГЕРБ Десислава Атанасова. От парламентарната група влизат още Владислав Николов, Анна Александрова, Цветомир Михов, Даниела Савеклиева, Снежана Дукова, Красен Кръстев.
Румен Гечев, Филип Попов и Димитър Горов ще са представителите на „БСП лява България”, а от Реформаторския блок - Радан Кънев и Димитър Танев.
Депутатите от ДПС в комисията за КТБ ще бъдат Йордан Цонев, Петър Чобанов, Янко Янков, от „Атака” - Николай Александров, а от АБВ – Лъчезар Никифоров.
ПФ ще се представлява от Борис Ячев и Искрен Веселинов, а БДЦ от Красимира Ковачка.
Именно по този повод възниква и първият въпрос: Защо Петър Чобанов?
Депутатът от ДПС беше финансов министър в кабинета на Пламен Орешарски, когато започнаха проблемите около КТБ. Той е една от основните фигури, които имат вина за кризата с четвъртата по големина банка в страната. Сега излиза, че Чобанов ще проверява сам себе си – какви действия не е предприела държавата, за да предотврати случващото се с банката и защо контролните органи не са се намесили по-рано. Ще има ли комисията волята и компетентността да „осветли“ приноса на действително виновните за случващото се в банковата ни система?
Преди ден премиерът Бойко Борисов заяви, че банката се разграбва. Въпросът е: Какво прави държавата? С какво са били заети БНБ, Комисията по финансов надзор, финансовото министерство, прокуратурата, и назначените синдици? Следите от случилото се с КТБ най-вероятно са заличени от месеци, но политиците едва сега решиха, че ще имат ползи за имиджа си като създадат комисия, която да „разследва“ случващото се. Ако искаха наистина да се свърши нещо, още миналата година трябваше да наемат специализирана международна компания, която да разнищи кой и как събори банката.
И още един въпрос: Как от над 7 млрд. лв. в началото на кризата, активите на банката се стопиха до 1.3 – 1.5 млрд. лева? / информацията съобщи премиерът Борисов/.
Друг въпрос, който също не е намерил своя отговор, е защо, когато Оманският фонд изпрати предложение за спасяването на банката от акционерите и държавата, 2 млрд. лв. държавно участие се сториха много. А впоследствие се наложи Фондът за гарантиране на депозитите в банките да изплати близо два пъти повече средства на депозантите в банката, а Бойко Борисов да се надява държавата да си върне поне 1.5 млрд. лв.
Защо е нужно да се назначава служебен синдик в КТБ? Каква е причината назначените до момента синдици да не са достатъчни и дали още един синдик ще спре разграбването на банката – т.е. това, което е трябвало да свърши държавата преди доста време.
Няма и яснота на какъв закон премиерът Борисов обосновава искането си за служебен синдик. Според сега действащия Закон за банковата несъстоятелност такава възможност няма. За да стане подобно нещо, КТБ трябва да бъде обявена в несъстоятелност, а делото за това все още не е започнало. Очаква се съдът да го гледа през април. Отговор на въпроса на какви основания може да се назначи временен синдик няма и Фондът за гарантиране на вземанията.
Друг въпрос, който произлиза от случващото се, е защо до лятото на миналата година всички компании от различни индустрии, работеха добре. А сега изведнъж идва момент, в който се отнемат лицензи и умишлено се намаляват възможностите на работещи фирми да извършват основната си дейност и с печалбата си да възстановят изгубени средства.
Чии интереси се защитават? Работата на държавата не е да се оплаква, а да опази интересите си.
