Наредбата за техническите паспорти беше едно недоразумение. Тя показа дълбоко неразбиране какво представляват и за какво се използват тези паспорти. Това каза служебният регионален министър Виолета Комитова по време на парламентарния контрол днес.

Тя обясни, че сега, при въвеждането в експлоатация на нова сграда, се изисква наличието на паспорт. При старите сгради такъв документ е необходим само когато предстоят някакви строително-монтажни дейности -

реконструкция, реновиране, саниране

и пр. "Това беше безсмислено изискване и щеше да натовари много граждани, които нямат намерения да извършват строително-монтажни дейности в техните сгради", каза Комитова. На въпрос на депутата Мартин Димитров от "Демократична България" относно паспортите на общински и държавни сгради, които в наредбата за техническите паспорти все още се изискват, Комитова обясни, че част от тези сгради ще влязат в Плана за възстановяване и устойчивост или по други програми, свързани със Закона за енергийната ефективност, съответно ще трябва да си направят паспорти Тя обясни, че този процес трябва да стане "плавно, постепенно и без стрес".

Общинските и държавните сгради реално разполагат с над 10-годишен срок или по-точно

края на 2032 г.,

за да се снабдят с технически паспорти. Според Димитров обаче има опасност общините или конкретните принципали да оставят решаването на въпроса за края на даденото време, затова и той попита дали не е редно да се създаде план-график за целта. На въпроса Комитова отвърна, че за това е необходимо да се погрижат няколко ведомства, като процесът трябва да стане постепенно.

Депутатът Минчо Куминев пък предложи земята, върху която се намират жилищни сгради, а е общинска собственост с отстъпено право на строеж, да се даде безвъзмездно на гражданите. Сега законът предвижда възможност за доброволно закупуване на земята, което според Куминев излиза между 15-20 000 лв. за около 100 квадрата. Данните показват, че към 2012 г. има около 2 млн. жилищни сгради с 3,8 млн. жилища в тях, от които 710 000 са панелни жилища. "Този казус е свързан с промяна в нормативна уредба и сградите са построени по Закона за устройство на територията по модела комплексно строителство, което означава, че в голям парцел 5-50 дка може да има дори 50 сгради и всички те се явяват собственици на земята", обясни Комитова.

Тя допълни, че прехвърлянето на земята върху отделни субекти трябва да става по специален механизъм, върху който има много работа, тъй като земята няма конкретни граници. "Вашата идея да се прехвърлят тези ползвания е възможна, но ще е необходима дълга работа, да се извърви дълъг път", завърши Комитова, която допълни, че ще трябва да се правят промени в редица закони и кадастрални карти.

Спешна нужда от ремонт имат 84 свлачища, срутища и пропадания,

стана ясно още по време на петъчния парламентарен контрол. Комитова обаче изтъкна, че нито едно от тези свлачища няма разрешение за строеж, с изключение на Рилския манастир, а останалите 83 дори нямат проекти. По-голямата част от проблемите зони не са регистрирани като свлачища. Към днешна дата се работи по 4 свлачища, а по 14 свлачища се работи за проект, за други 10 се чака разрешение за строеж. Комитова обяви, че е планирано в Бюджет 2022 г. АПИ да се сдобие с бюджет от 1,5 млрд. лв., небходим за текущ ремонт и поддържка на пътища, за да се поддържат те в цялата страна.