Конкуренцията на далекосъобщителните пазари в ЕС е нараснала благодарение на насоките от страна на Европейската комисия за процеса на консултации и преразглеждане, известен като "процедура по член 7". Чрез нея националните регулаторни органи в областта на далекосъобщенията предварително информират Комисията за своите планове за регулиране на части от своите национални далекосъобщителни пазари. Това се посочва в доклад на Европейската комисия.

В резултат на това гражданите и предприятията се радват на по-богат избор от услуги и на по-ниски цени. Но докладът показва също така, че действително единният далекосъобщителен пазар на ЕС е далеч.

Проблемите включват различни национални регулаторни подходи за решаване на проблемите във връзка с конкуренцията, като например при регулирането на достъпа до оптични мрежи. В публикувания днес доклад се предупреждава също така, че регулаторната несигурност може да попречи за осъществяването на изискващи големи инвестиции инфраструктурни проекти, като например за изграждане на мрежи за достъп от следващо поколение - една от водещите инициативи по Програмата в областта на цифровите технологии за Европа.

В публикувания днес доклад на Комисията се посочват основните тенденции и проблеми, породени от процедурата по член 7 през последните две години. Като цяло тази процедура за нотификация доведе до намалено и подобрено регулиране на далекосъобщителните пазари в целия ЕС. Но националните регулаторни органи в областта на далекосъобщенията продължават да прилагат различаващи се решения за случаи със сходни проблеми по отношение на конкуренцията. Те включват:

• третиране на продукти за достъп по оптични линии на пазарите на едро на широколентов достъп - например в редица случаи, въпреки че оптичните линии бяха включени в определенията на съответните пазари, регулаторните органи в областта на далекосъобщенията предлагаха да не се налагат регулаторни мерки или те да се ограничават до оптични мрежи;
• прилагане на различни методи за изчисляване на цените, на които операторите предлагат част от своята мрежа (за достъп) или предават повиквания към мрежи на други оператори (взаимно свързване). Редица регулаторни органи все още изчисляват цените за терминиране, като включват разходи, които не са свързани с разговорите - например разходи по управление на радиочестотния спектър, което води до завишени цени;
• различни регулаторни подходи в случаи, при които далекосъобщителните оператори разделят предоставянето на услуги на други далекосъобщителни оператори от услугите, предоставяни на крайните потребители (функционално разделение).