Конституционният съд (КС) допусна за разглеждане питането на президента Румен Радев за икономическото и търговско споразумение между Канада и ЕС (СЕТА). В питането си държавният глава иска задължително тълкуване на разпоредби от Конституцията.

Докладчик е посочената от квотата на президента Мариана Карагьозова Финкова, а определението за допустимост е подписано от петима съдии с особено мнение.

Искането на президента е в четири точки, като за разглеждане са допуснати първите три точки, а отклонена е четвъртата - допустими ли са отклонения от принципа на равнопоставеността на всички граждани и фирми за извършване на стопанска дейност при еднакви правни условия, когато това се налага за защита на ценности като балансирано развитие на отделните райони в България и как това може да се приложи в контекста на предимството на международните договори пред вътрешното право на страната.

Така Конституцинния съд (КС) ще обсъжда при какви условия СЕТА може да стане част от вътрешното право, доколкото тя е споразумение със смесен характер – страни по договора са ЕС и държавите членки, от една страна, и Канада, от друга.

С определението КС отправя покана да предложат становище до Българската асоциация за европейско право и до Съюза на юристите в България. Освен това поканени са проф. д - р Огнян Герджиков, проф.д-р Снежана Начева, проф. д – р Георги Близнашки, проф. д- р Пенчо Пенев, проф.д-р Пламен Киров, проф. д-р Жасмин Попова, проф. д-р Николай Натов, проф. д-р Благой Видин, проф. д-р Атанас Семов и доц. д- р Юлия Захариева да дадат писмено правно мнение по предмета на делото.

Трима съдии Румен Ненков, Кети Маркова и Атанас Атанасов са подписали с особено мнение определението за допустимост, като според тях то противоречи флагранто на досегашната практика на съда.

"Казано в най- синтезиран вид, искането за тълкуване на Конституцията е недопустимо изцяло, а не частично, защото се изземват функции, които Народното събрание ще следва да упражни суверенно в предстоящия законодателен процес по ратификацията на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение (ВИТС). Многократно в своите актове Конституционният съд е изразявал категоричната си позиция срещу упражняването, в каквато и да е форма, на предварителни консултативни функции спрямо парламента по отношение на негови бъдещи актове, подлежащи на контрол за конституционност. Сама по себе си подобна възможност би отклонила съда от качеството му на арбитър по конституционни спорове, правейки го като начало участник в принципно неприсъщия за него политически дебат, развиван в Народното събрание, а като резултат- и позитивен законодател, което също е недопустимо.

Изцяло в този смисъл е трайно установената практика на съда, а разграничаването от нея чрез приемане на напълно противоположни решения, при това без да се излагат мотиви, за нас остава неприемливо. Друг е въпросът и че не намираме основание за ревизирането на юриспруденцията на Конституционния съд, последователно изградила, формулирала и утвърдила критериите за допустимост на исканията за тълкуване на Конституцията.

Освен че самият вносител не предлага повече от една възможна интерпретация на смисъла и съдържанието на конституционните разпоредби, чието тълкуване иска, в случая не се открива и реален правен проблем, който да обоснове необходимост от задължително тълкуване. При очевидния фокус на вносителя върху едно конкретно споразумение /ВИТС/, видно от обстоятелствената част на искането, следва да се отбележи също, че по отношение на него президентът би могъл успешно да упражни други свои правомощия: за сезиране на Конституционния съд- по чл. 149, ал. 1, т. 4 предл. 1 или предл. 2, или по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията, както и за връщане на евентуално приет ратификационен закон за ново обсъждане, по реда на чл. 101, ал. 1 от Конституцията.

Поставените въпроси, разглеждани и поотделно, и в тяхната съвкупност, не са от характер, осигуряващ решаването им по пътя на задължителното тълкуване на Конституцията.

В заключение, намираме, че няма очертан с искането предмет на тълкуването, няма обоснован правен интерес, няма формулирана неяснота или нееднозначност на смисъла и съдържанието на визираните конституционни разпоредби, пораждаща реален или дори хипотетичен правен спор, поради което в случая изцяло липсва необходимост от тълкуване", пишат съдиите.