Снимка: https://www.pbase.com/

"Скрит транзит" или "Скрита транзитна търговия" - това е официалното название в документите на различните управления на бившата Държавна сигурност, както и в партийните, правителствените и държавните документи на тоталитарна България, на държавно организираната и издигната в ранг на държавна политика контрабанда на оръжие, наркотици, алкохол, цигари, злато, сребро и други луксозни стоки, като се заобикалят в редица международни забрани, ембаргото над България и забраните и ограниченията на КОКОМ. Това са констатациите от изследването на Дарик радио "Контрабандните канали - официална политика при социализма", представено на международната конференция "Документите на тайните служби - извор на историческо познание", провеждаща се по случай втората годишнина на Комисията по досиетата, предаде БГНЕС.

Истината за генезиса на българската организирана престъпност за това, че в основата й стоят групировки, финансовата мощ на които е източник точно на тези канали за скрит транзит, се появява за първи път официално в секретен доклад от 1991 г. на тогавашния министър на вътрешните работи Христо Данов. До сега този доклад не е оповестяван официално.

По данни на МВР към 1991 г. в създадените фирми под прикритие "Кинтекс", "Тератон" и др. официално са инвестирани около 160 млн. долара, износът през тях възлиза на повече от 600 млн. долара, а стокооборотът им е над 1 млрд. долара, сочи изследването. Със създаването на "Кинтес" (съкратено от кинкалерия и текстил), се създават контрабандните технологии у нас, които са развивали цели отрасли от икономиката от 1967 г.

В сравнение с положението преди 1 година, в края на февруари 2009 г. социолозите регистрират намаляване на дела на хората, които не следят работата на Комисията по досиетата и които не четат нейните решения, съобщи Лидия Йорданова, директор на Националния център за изследване на общественото мнение (НЦИОМ), по време на днешната конференция. Това са данни от представително социологическо изследване за цялата страна за работата на комисията.

Една трета от гражданите продължават да имат резерви, не толкова към дейността на комисията, колкото към медийните интерпретации от нейните решения. За една година е нараснал и процентът на интересуващите се от информацията, която предоставя комисията - през 2008 г. те са били 17%, а през 2009 г. - 20%.

Като цяло по-голям интерес към дейността на комисията имат привържениците на опозиционните партии и преди всичко на ДСБ, "Атака" и ГЕРБ. Заедно с това прави впечатление, че за последната година нараства и делът на хората, които не знаят за съществуването и дейността на комисията - през 2008 г. те са били 12%, а през 2009 г. са 24%. Хората, които нямат представа от работата на комисията са предимно млади, необразовани и бедни, подчертава изследването.

То регистрира крайна нагласа по отношение на това дали трябва личности с агентурно минало да заемат високи държавни постове. 61% от българите смятат, че те нямат място във властта. Този процент за симпатизантите на БСП е 43%, а за ДПС - 32%.

20% от българите считат, че на работата на комисията пречат конкретни интереси на част от управляващите политици.

37% от участниците в проучването са категорични, че журналистите от частните медии трябва да бъдат проверявани от 1989 г. до днес, а не само от момента, когато законът влезе в сила.

Според 42% Комисията по досиетата е длъжна да положи много усилия за изграждане на архив на документите на бившите тайни служби, който да остане в националната ни история и да бъде изцяло достъпен на обществото. Един от сериозните изводи на НЦИОМ е, че трудно младите поколения могат да бъдат въвлечени в темата и да проявят интерес в момент, в който все още се работи по огласяване на сътрудниците на службите. Според Лидия Йорданова интересът на новите поколения българи предстои да се прояви - в момент, когато нещата ще могат да бъдат представени спокойно и интерпретациите няма да водят до обществено напрежение и конфронтации.

Над 72 000 души са проверени за принадлежност към бившите служби от Комисията по досиетата през двегодишния период от работата й, за 2012 души е установена принадлежност. Това каза от своя страна председателят на комисията Евтим Костадинов по време на конференцията.

Над 4500 заявления за запознаване с документи на бившите служби са постъпили в комисията през този период, от които 2000 души лично са посетили обществената читалня на комисията. На над 20 000 страници са направени копия за желаещите да се запознаят и да притежават съответните архивни документи.

Костадинов отбеляза, че продължава работата по създаването на специализирания архив на комисията. В края на лятото на миналата година е приет целият справочен картотечен фонд от МВР, с всички регистрационни дневници, посочи Костадинов, цитиран от БНР.