По-голямата част от големите кредитори на металургичния комбинат „Кремиковци“ в момента са съгласни да се направи оздравителен план и да не се преминава към ликвидация. Това показала проверка на вестник „Класа“ сред облигационерите, които са най-големите кредитори на дружеството. Срокът за подаване на заявление за трансформиране на задълженията в активи изтича в началото на следващата седмица.

От задълженията си за над 2 млрд. лв. затъналият комбинат има да връща на облигационерите 325 млн. евро плюс лихвите. Вторият по големина кредитор е държавата с искания за близо 900 млн. лв., но част от тях се обжалват в съда.
Това беше и причината през седмицата да бъде организирана среща между синдика Цветан Банков, представители на облигационерите и министър-председателя Бойко Борисов, заедно с министрите на финансите и икономиката. Банков обясни, че на срещата трите страни са се разбрали, че „Кремиковци“ трябва да продължи да работи, но в „икономически нормална среда, преструктуриран и модернизиран, с производства, отговарящи на екологичните норми“.

Крайното решение дали да се приеме оздравителен план или да се ликвидира българската социалистическа гордост ще бъде взето след събрание на Комитета на кредиторите. То се очаква да се проведе в началото на октомври тази година след като Софийският градски съд вземе решение за свикването. Преди това Агенцията по вписванията има два месеца да разгледа получените искания от кредиторите и кой от тях каква част от активите на комбината ще получи.

За да бъде приет оздравителният план, трябва да бъде одобрен от повече от половината кредитори, заяви Банков.

При следващото събрание на Комитета, проблем може да има за малките кредитори, каза директорът на „Ворскла стийл“ Виктор Деменюк. Компанията беше избрана за оператор на предприятието миналата година, но след редица проблеми се отказа да работи с комбината. „Ворскла стийл“ е близка до украинския бизнесмен Константин Жеваго, който миналата година имаше интерес да купи „Кремиковци“ от тогавашния му собственик - индиеца Прамод Митал. Жеваго притежава и част от облигациите, отпуснати от „Кремиковци“. Неговият дял не може да бъде пренебрегнат при вземане на решенията на Комитета на кредиторите, категоричен беше Деменюк. През миналата година се знаеше, че около 30% от облигациите бяха собственост на украинеца, но след като Жеваго загуби част от парите си в началото на кризата, не се споменава конкретно колко е неговият дял при вземането на решенията на кредиторите.

Капитализацията на вземанията е добре за големите кредитори, но трябва да бъдат защитени и по-малките, смята Деменюк. Според него друг сериозен проблем, с който трябва да се справи комитетът, е големият брой публични вземания, които, съгласно закона, не могат да се преструктурират като активи в новата компания. Това означава, че бъдещото дружество „Кремиковци“ ще има дългове за мита, данъци и НОИ за около 750 млн. лв., което е голямо бреме, казаха представители на облигационерите.

„Всички кредитори трябва да се обединят, за да се съживи, макар и осакатен, „Кремиковци“, смята Деменюк.

Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков обаче обяви, че правителството трябва да се дистанцира от това частно предприятие. След него главният архитект на София Петър Диков заяви, че в Софийското поле стои един ръждясал труп, които трябва да бъде премахнат. Той добави, че върху част от земите на „Кремиковци“ ще се строи технологичен център.

Междувременно вече 40 дни комбинатът продължава да произвежда, каза Банков. Оттам в момента редовно си плащат сметките за природен газ към „Булгаргаз“, а задълженията за електроенергия към НЕК са разсрочени. Комбинатът продава продукцията си основно за нуждите на страната, но има и малък износ за региона.