Банковата система в България е добре капитализирана. Този факт за момента осигурява нейната стабилност. Кризата ще доведе до намаляването на ръста на износа на страната. Тя ще се отрази негативно и върху притока на преки чужди инвестиции (ПЧИ) в страната. Около тези становища се обединиха участниците в днешната конференция "Българската конкурентоспособност в условия на криза – предизвикателства и възможни решения". Сред останалите твърдения за българската икономика, около които се обединиха участниците, беше и нуждата от запазване на валутния борд и големия фискален резерв.

България трябва да предприеме мерки за подобряването на бизнес климата в страната. В това число влизат подобряване на данъчната политика и администрация, както и промени в регулациите. В момента те са прекалено сложни за чуждите инвеститори в България Това препоръча представителят на Световната банка (СБ) у нас Флориан Фихтъл. Той акцентира и върху факта, че страната ни трябва да обърне особено внимание на развойната дейност и иновациите, които в момента не са много добре застъпени.

От своя страна икономистът Георги Ганев отчете, че за момента кризата у нас е предимно "вносна". Той добави, че съществува възможност кризата в реалната икономика да се пренесе във финансовия сектор и да му навреди.

Намаляването на потока на ПЧИ у нас е неминуемо. То трябва да бъде контролирано от държавата, за да не се стигне до рязко изтегляне на инвеститори от страната. Друг метод тази цел да бъде постигната е влизането на страната в механизма ERM–2, отчете още Ганев. (Механизмът ERM-2 е своеобразна "приемна стая" преди влизането в еврозоната. Членството в механизма продължава най-малко 2 години преди пълноценното въвеждане на единната европейска валута - бел.ред.)

Той прогнозира, че в средата на тази година може да се стигне и до много ниска инфлация или дефлация. В такива моменти, според икономиста, е много важно запазването на гъвкавостта на различните пазари у нас.

С цел запазването на важните кадри от пазара на труда е нужно облекчаване на процедурите по обявяване в несъстоятелност – както на банки, така и на предприятия. Като пример за това може да бъде дадено „Кремиковци”, което вече дълги години е в процес на обявяване в несъстоятелност. Това коментира още Ганев.

В заключение той заяви, че страната трябва да има готовност да намали заплатите. По думите му в това отношение страната ни е по-напред от други страни, в които заплатите са практически „замразени” и не могат да се променят.

България все още не е в условия на абсолютна икономическа криза. Това е така, защото икономиката на страната се забавя, но не е спряла развитието си, а финансовата система работи. Това отчете по време на днешното събитие директорът на дирекция „Икономическо прогнозиране и политика” в Агенцията за икономически анализи и прогнози Стефан Цветков.

Той заяви още, че намаляването на преките чужди инвестиции у нас няма да има чак толкова негативен ефект. Като причина за това той посочи факта, че намаляването на притока ще доведе до намаляването на дефицита по текущата сметка, който в един момент е достигнал около 40% от БВП. Основният недостатък на намаляването на инвестициите ще е намаляването на икономическия растеж.


На фона на тези не дотам негативни прогнози от експертите, днес министърът на финансите Пламен Орешарски съобщи във Велико Търново, че в България към момента се развива песимистичният сценарий за финансовата криза. По думите му външната търговия на страната се свива много по-бързо от първоначалните очаквания. Какво още каза финансовият министър може да прочетете тук.