150 малки и средни консервни предприятия действат на територията на България и повечето от тях имат сериозни проблеми в резултат на кризата. На годишна база производството на консерви се е свило със 70%. Държавата прави малко, за да помогне на сектора. По-голямата част от необходимата суровина се внася отвън. Това стана ясно днес по време на пресконференция на Института по консервна промишленост - Пловдив. В рамките на събитието бяха очертани и основните проблеми пред сектора.

Производството на консерви в момента се е свило на 30% от миналогодишното. На територията на страната съществуват 150 малки и средни консервни предприятия, които произвеждат едва около 150 хил. тона продукция. За сравнение до 1994 година у нас са произвеждани по над 1 млн. тона консерви годишно, съобщи директорът на института Павлина Параскова.

Това от своя страна е довело до големи съкращения на персонал, намаляване на броя на смените, на които работят фабриките, и проблеми пред производителите на стъкло, които работят с 40-50% от мощноста си, както и фирмите, които произвеждат капачки за буркани.

Като пример за негативен резулат от кризата зам.- директорът на института Илия Кафеджиев посочи фабрика, която преди една година е имала на щат 300 души, а в момента персоналът й е сведен до 60 души. С намаляването на персонала са били намалени и смените, на които се работи - от 3 на 1.

В България връзката между селското стопанство и преработвателната промишленост се губи. По-голямата част от суровините, които се използват за производството на консерви, са вносни.

Страната ни успява да покрие едва 30% от суровинните нужди на отрасъла. Най-проблемни са доматеното пюре, което изцяло се внася от Китай, и чушките, 80% от които идват от чужбина. Най-добро е положението по отношение на патладжаните - 100% от суровината се произвежда в България.

За българските производители е по-добре да си внасят чушки от чужбина. Това е така, защото българските са по-скъпи и се доставят неритмично. Според експерта за разрешаването на този проблем е нужна намеса на държавата, която в момента напълно липсва за разлика от страните на запад. Нужно е преработвателният сектор да премине от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, където не му се обръща внимание, в Министерството на земеделието и храните, допълни Кафеджиев.

По-голямата част от продукцията на българските консервни предприятия - 60%, отива за Европейския съюз, а останалите 40% се изнасят за руския пазар. От септември миналата година обаче руският пазар е сринат и продукцията на много от предприятията залежава по складовете.

Като резулат от тези проблеми повечето банки вече имат да прибират големи суми пари от консервни фабрики, които са им длъжници, беше отчетено още днес.

Техническото оборудване на повечето фабрики е на добро ниво. Голям проблем обаче е липсата на квалифицирани кадри - не се обучават достатъчно специалисти, а тези, които са подготвени, отиват да работят в чужбина. Причина за това е ниското заплащане, обясни Кафеджиев. Той добави, че липсата на инженер-технолози се отразява пагубно върху произведената продукция, която не е достатъчно конкурентна на европейския пазар и не е способна да предлага нов асортимент.

На пресконференцията бяха представени данни и за преработването на плодове. В производството на компот от праскови се използва вносна суровина от Гърция. Причина за това са високите цени, на които българските производители продават продукцията си. Що се отнася до производството на компоти от череши и вишни, то продукцията за тях е българска.

Производството на сушени плодове и зеленчуци в България е почти замряло. По-сериозно с тази дейност се занимава само едно голямо предприятие, а няколко по-малки се занимават със сушенето на билки и гъби. Най-масовата суровина, която изнасяме, е сушеният лук. Около 1 млн. тона годишно от тази суровина под формата на брашно и кръгчета се изнасят за Китай.