Ударът от кризата беше понесен основно от бизнеса, който в момента е на границата на оцеляването, заяви председателят на Центъра за икономическо развитие (ЦИР) Георги Прохаски по време на дискусия, озаглавена "Една година от кризата". Прогнозата на ЦИР е за спад на БВП от 5% през тази година и ръст, не по-голям от 0.5% догодина. Основен двигател на ръста ще бъде износът на страната, който се очаква да възстанови около половината от спада си, отчетен между третата четвърт на 2008 г. и първата четвърт на тази година. Това ще доведе до ниво на износ през третото тримесечие на 2010 г., което ще е близко до това от четвъртото тримесечие на 2008 г. Нужни са обаче и реформи, за да може ръстът, който се очаква догодина, да бъде устойчив и да се засили през 2011 г., допълни Прохаски.

Месечната инфлация се очаква да се движи в границите между 0% и 0.5% догодина, като през февруари се очаква тя да достигне 1%, заради ръста на акцизите на цигарите и евентуално на алкохола, а през летните месеци се предвижда сезонна дефлация. Пикът на безработицата вероятно ще бъде през първите три месеца на 2010 г., когато тя ще достигне 9.5%, като след това плавно ще намалее до ниво от 9% в края на годината. Догодина ще бъде и най-неблагоприятна по отношение на преките чуждестранни инвестиции. Прогнозите са тази година те да достигнат 3.5 млрд. евро, а през 2010 г. да спаднат до 3 млрд. евро. Това се дължи главно на приключването на съществуващи проекти и изискваното време за сключването и започването на нови такива.

През последната година в България е водена антициклична фискална политика като по учебник, заяви Георги Ганев, програмен директор в Центъра за либерални стратегии. Това личи от данните за фискалния резерв, който до третото тримесечие на 2008 г. нараства с 5.2%, а след това намалява с 6.4% до третата четвърт на 2009 г. Това разхлабване на фискалната дисциплина обаче е насочено главно към социалната сфера и е крайно недостатъчно, за да компенсира промяната в капиталовите потоци, допълни той. Предвид това фискалната политика може най-много да се надява да повлияе на капиталовите потоци, за което има индикации. С други думи, най-добрият подход за страна като България е да трупа резерви през добрите дни и да не ги харчи през лошите, заяви Ганев.

Една година след началото на кризата има индикации, че най-лошото от нея е отминало и страната ще се върне към икономически ръст без никаква чужда помощ под формата на заеми, "улеснения" и т.н., което ще бъде прецедент в новата история на страната, заяви Ганев. Според него този факт ще се отрази на репутацията на страната сред чуждестранните инвеститори, а освен това в периода, в който останалите държави ще изплащат дългове, натрупани през кризата, България ще може да инвестира в подобряване на бизнес климата.

На мнение, че кризата в страната е достигнала дъното е и Георги Ангелов, старши икономист от Институт "Отворено общество". Той обърна внимание на динамиката на износа, който се подобрява, като най-бързо расте към страните от Европейския съюз. Не трябва да се изключва и фактът, че от последните 7 прогнози на Международния валутен фонд за перспективите пред България последната е единствената, която се подобрява спрямо тази преди нея. С други думи, и международните организации са на мнение, че ситуацията не е толкова лоша, колкото е изглеждала първоначално.

За това свидетелстват и резултатите от октомврийското проучване на Институт "Отворено общество", в което се интервюирани 1200 души в национален мащаб. През октомври 43.1% от анкетираните са очаквали финансовото състояние на домакинствата им да се влоши, докато през март песимистите са били 58.1%. В същото време оптимистите, които допускат подобряване на финансовото състояние, са 16.4%, а през март те са били 11.7%. Неутрални очаквания през октомври са имали 40.4% от анкетираните, а през март - 30.1%.

Сравнително стабилен остава делът на хората, които считат, че кризата не ги е засегнала - 38%. Тази група дори леко се увеличава, след като преди 6 месеца делът й е бил 37%. През миналия месец 14.1% от анкетираните са се определили като хора без работа, а година по-рано техният дял е бил 8.3%