Кулинарията върви ръка за ръка с концепцията за туризъм, заяви председателят на сдружението на кулинарите "Евро-Ток" България Георги Иванов.

Затова не можем да рекламираме туризъм, и то целогодишен, без рекламата и на кулинарните изкушения, който предлага страната ни, смята той. Храната е ключов фактор за развитието на туризма и като такъв няколко държавни институции ще подкрепят идеята на "Евро-Ток" за оценяване, анализ и популяризирането на кулинарния феномен характерен за конкретните региони. Идеята се подкрепя и от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ), от Министерството на земеделието и храните (МЗХ) и от Министерството на външните работи (МВнР).

В рамките на инициативата ще бъде напарвено т.нар. "кулинарно райониране" на отделните области в страната, което ще има за цел да обособи отделните кулинарни райони като ги изследва и запази в цялото им разнообразие. Това могат да бъдат типичните местни продукти, емблематични регионални ястия, кулинарни обичаи и обреди и др.

Кулинарният туризъм е нещо, което хората възприемат бързо, влизат в бита и автентичността на страната, в която са, посочи Георги Иванов. Той даде пример с прочутото италианско "прошуто ди Парма", характерно за района на град Парма в Италия, както и с гръцкото сирене "Фета".

Според него българската кухня в момента е в страхотна неразбория. Всеки приготвя различни ястия без да разбира от тях, обясни експертът и посочи като парадокс ситуацията в Банско, където масово в ресторантите се предлага италианска кухня, без дори да е хубаво приготвена.

По думите му трябва да се извади автентичния продукт на България и той да бъде защитен от ЕС. Тъй като гастрономията е един от най-хубавите примери за културно разнообразие, от "Евро-Ток" България лансират идеята за създаване на база от данни на българското кулинарно наследство, което да стане част от европейското.

Чрез кулинарно райониране ще бъдат идентифицирани най-характерните български регионални ястия и продукти. От тук идва и предложението да бъде създаден брандът "Кулинарен туризъм".

Пилотният проект на тази инициатива бе направен в област Ловеч, тъй като районът е автентичен и съчетава много природни дадености. Там гастрономите от "Евро-Ток" са търсили автентични туршии, рецепти, ястия, хляб, сирене, лютеница и други. Идеята бе всеки от тези продукти да бъде изваден като емблема на самата област, поясни Георги Иванов.

Изследването е извършено на базата на анкетни карти, интервюта, събрани рецепти, снимков материал, изложби и дегустации на автентични ястия, приготвени от жени на възраст над 60 години, знаещи рецептите от своите майки и баби.

На базата на събраната и обработена информация е създадено печатно издание за кулинарен туризъм "Старата кухня на област Ловеч", което включва рецепти на основните, най-характерни за областта автентични ястия, техни снимки, както и съществуващата в района кулинарна специфика и лексика.

Пилотният проект е бил финансиран от МИЕТ и е на стойност 45 хиляди лева. Засега от "Евро-Ток" са намерили подкрепата само за този проект, но предстои работна група към МИЕТ да се заеме с плана за действие за кулинарното райониране.

Според Георги Иванов можем да се рекламираме навсякъде с кулинарния туризъм и бихме привлекли толкова туристи, колкото и с другите видове туризъм. Статистика на МИЕТ показва, че храната и напитките са поставени на трето място по важност от туристите.

МЗХ и Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) също подкрепя инициативата, защото кулинарния потенциал на България е огромен и той трябва да се използва, заяви д-р Любомир Кулинска от БАБХ. Предвижда се финансирането на проектите за кулинарно райониране да бъде осигурено от европейски програми, насочени в тази област.