В края на 2022 г. в страната функционират 341 заведения за болнична помощ с 54 707 легла, като в сравнение с предходната година броят на заведенията остава непроменен, а леглата в тях се увеличават с 216, или с 0.4%.

Болниците са 319 с 52 462 легла, като 203 от заведенията са публични (държавни и общински) и 116 – частни. Разпределението на болниците по форма на собственост в последните години остава относително постоянно. Наблюдава се обаче увеличение на легловия фонд на частните заведения и към 31 декември 2022 г. 28.4% от леглата са в частни болници.

Многопрофилните болници са 179 с 38 144 легла, или в 56.1% от болниците е съсредоточен 72.7% от легловия им фонд в страната. Броят на леглата варира в широки граници - от 27 до 1 490. Най-голям е делът на тези заведения, които към края на годината разполагат с от 100 до 299 легла - 42.5%. До 99 легла има в 35.8% от тях. С над 500 легла са 8.9% от този вид лечебни заведения.

Специализираните болници са 140 с 14 318 легла. Разпределението им по видове е следното:

• за активно лечение - 73 с 4 433 легла;

• за продължително лечение - една със 145 легла;

• за продължително лечение и рехабилитация - 17 с 2 083 легла;

• за рехабилитация - 37 с 5 575 легла;

• държавни психиатрични болници - 12 с 2 082 легла.

Осигуреността на населението с болнични легла към края на 2022 г. е 848.5 на 100 000 души от населението.

Най-високи са стойностите на показателя в областите Плевен (1 184.5 на 100 000 души от населението), Смолян (1 135.5) и Пловдив (1 069.5), а най-ниски са в областите Перник (400.0), Ямбол (420.9) и Видин (460.5) 

Лечебните заведения за болнична помощ освен легла могат да разкриват и места за краткотраен престой за извършване на определени медицински дейности по медицинска онкология, лъчетерапия, психиатрия, диализно лечение и др., които изискват престой на пациента не по-дълъг от 12 часа. Броят на местата за краткотраен престой в заведения за болнична помощ в края на годината е 3 299. 

Към 31.12.2022 г. заведенията за извънболнична помощ в страната са 2 172 с 1 303 легла за краткосрочно наблюдение и престой. В сравнение с предходната година заведенията се увеличават с 39 (1.8%), а леглата в тях - с 18 (1.4%).

Сред извънболничните заведения с дейности по клинична медицина най-голям е броят и

легловият фонд на медицинските центрове - 786 заведения с 948 легла, следвани от диагностично-

консултативните центрове - 111 с 276 легла. Денталните центрове са 64 с 5 легла, а медико-

денталните центрове - 60 със 74 легла.

В края на 2022 г. другите лечебни и здравни заведения са 148 с 1 751 легла. В сравнение с 2021 г. легловият фонд на тези заведения намалява с 9.7%.

В края на 2022 г. на основен трудов договор в лечебните и здравните заведения в страната практикуват 29 599 лекари (табл. 2). Лекарите по дентална медицина са 7 602, като 6 624 от тях работят в практики със сключен договор с НЗОК. Медицинските специалисти по здравни грижи са 

44 493, от които 28 827 медицински сестри и 3 285 акушерки. 

• В заведенията за болнична помощ (болници и центрове със стационар) практикуват 17 403 лекари и 40 лекари по дентална медицина. Медицинските специалисти по здравни грижи са 

26 156, от които 18 225 медицински сестри.

• В заведенията за извънболнична помощ на основен договор работят 10 087 лекари и 7 188 лекари по дентална медицина, включително всички лекари (6 618) и лекари по дентална медицина (6 624), които работят в индивидуални и групови практики по договор с НЗОК. Медицинските специалисти по здравни грижи са 6 721, като 48 от тях работят на основен договор в амбулатории за индивидуални и групови практики за здравни грижи, разкрити в съответствие с измененията в националното законодателство.

• В други лечебни и здравни заведения (вкл. детски ясли и кабинети в училища) на основен договор работят 2 109 лекари и 374 лекари по дентална медицина.

Към 31 декември 2022 г. разпределението на практикуващите лекари по пол е следното - мъжете са 13 053 (44.1%), а жените - 16 546 (55.9%). 

В структурата на лекарите по възраст най-голям е броят и делът им във възрастовата група 55 - 64 години - 10 015, или 33.8%. На второ място е групата на най-възрастните лекари (на 65 и повече години) - 5 943, или 20.1%. Младите практикуващи лекари на възраст до 35 години, са 5 170, или 17.5% (табл. 3). 

Разпределението на практикуващите лекари по възрастови групи и видове заведения (фиг. 3) показва, че най-голям е делът на младите лекари на основен договор в болнични заведения (25.7%), а най-малък - в заведенията за извънболнична помощ (3.8%). Повече от две трети от лекарите на основен договор в заведенията за доболнична помощ са на възраст над 55 години (71.9%).  

В териториален аспект, само в пет области относителният дял на младите лекари на възраст до 35 год. е по-голям от този за страната и това са областите, в които има медицински 

университети - София (столица) и Варна (по 24%), Плевен (23.6%), Пловдив (23.4%) и Бургас (18.9%). Във всички останали области показателят е по-неблагоприятен от този за страната, като особено се открояват Видин, Ловеч и Монтана, където делът е съответно 0.7%, 2.1% и 2.5%. 

Най-голям е относителният дял на възрастните лекари, на 65 и повече години, в областите Видин (33.1%), Габрово (32.2%) и Ловеч (32.1%) и съответно най-малък е в областите, в които са медицинските университети и университетски болници 

В структурата на лекарите по специалности  най-голям е делът на общопрактикуващите - 

3 854, или 13.0% от всички лекари в страната. На второ място се нареждат практикуващите кардиология - 6.3%, следвани от акушерство и гинекология - 5.9%, анестезиология и интензивно лечение - 5.8%, хирургия - 5.1%, педиатрия - 4.9% и нервни болести - 4.8%.

Осигуреността с лекари в края на 2022 г. общо за страната е 45.9 на 10 000 души от населението, а с лекари по дентална медицина - 11.8. 

Осигуреността  на населението с лекари по области варира от 26.2 до 72.4 на 10 000 души, като най-висока е в областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници (фиг. 5) - Плевен (72.4 на 10 000 души от населението), София (столица) (55.9), Пловдив (55.3) и Варна (54.6). Най-нисък е показателят за областите Кърджали (26.2 на 10 000 души от населението), Ямбол (29.6), Сливен (29.7) и Разград (29.9).

Осигуреността с общопрактикуващи лекари за страната е 6.0 на 10 000 души от населението. Най-висок е показателят за областите Плевен (8.2 на 10 000 души), Видин (7.4) и Добрич (7.1). Най-ниска е осигуреността на населението с общопрактикуващи лекари в областите Кърджали (3.6 на 10 000 души от населението), Разград (4.3) и Русе (4.6).

Осигуреността  с лекари по дентална медицина за страната е 11.8 на 10 000 души от населението. Най-висок е показателят за областите Пловдив (18.6 на 10 000 души), Варна (15.6), София (столица) (15.2) и Перник (12.9). Най-ниска е осигуреността на населението с лекари по дентална медицина в областите София (5.8), Разград (6.3), Търговище (6.4) и Монтана (6.9 на 10 000 души от населението).