Либийският Общ Национален конгрес (ОНК) избра адвокат, защитник на човешките права, за нов премиер на страната, предаде "Асошиейтед прес". Това стана по време на вчерашните избори, които се проведоха седмица след уволнението на досегашния министър-председател Мустафа Абу Шагур, който не успя да сформира единно правителство.

Новият премиер Али Зейдан, койтое бивш конгресмен, спечели 93 от гласовете в двестачленния ОНК. С това изпревари главния си конкурент за поста - действащия министър на местното самоуправление Мохамед Хади Хашеми Харари.

Зейдан е противник на режима на Муамар Кадафи. Основната му задача в момента е да състави кабинет, който да бъде одобрен от Националния конгрес. Правителството ще трябва да се изправи пред предизвикателството за разоръжаването на хилядите млади мъже, които участваха в миналогодишната гражданска война в страната, завършила с убийството на диктатора.

Едновременно с това министрите са натоварени със задачата да се справят с осигуряването на основни услуги за народа, както и да възстановят сигурността в държавата чрез създаването на военна и полицейска сила, която да успее да овладее и останалите от войната различни войскови части. Друго предизвикателство е консолидирането на местните племена и градското население.

Мустафа Абу Шагур беше свален от поста си само 25 дни след назначаването му. Причината е, че не успя да се справи със задачата да представи адекватна министерска листа, която да удовлетвори ОНК. В резултат неговият десетчленен "кризисен кабинет" беше отхвърлен. Някои конгресмени се аргументираха, че изборът на Абу Шагур за правителство не е бил достатъчно разнообразен и е включвал твърде много неизвестни лица, предложени за ключови министерски постове. Освен това са били предложени твърде много имена от предишното временно правителство, което някои либийци са оценили като слабост и сигнал за наличието на корупция.

Али Зейдан е бил дипломат под управлението на Кадафи. През 80-те години на миналия век той се отцепва от кабинета и се присъединява към най-старото либийско опозиционно движение в Националния фронт за спасение на Либия. Тази стъпка той предприема от Женева, Швейцария, където по това време живее.