Липсват кадри и качествено образование - това е една от най-големите и драматични бариери пред високо технологичната индустрия (ИТ сектора) у нас. Около тази теза се обединиха представители на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), Българската Уеб Асоциация, Европейския Софтуерен Институт – Център Източна Европа (ЕСИ ЦИЕ), Българската Асоциация по информационни технологии (БАИТ), Български ИКТ Клъстер и Асоциация Телекомуникации (АСТЕЛ).

На събитието бяха представени Стратегическите изисквания на софтуерната индустрия за реформа на образователната система. Документът е разработен от създадената през 2011 г. обща работна група, която има за цел да определи изискванията на софтуерната индустрия към българската образователна система – училищно и университетско образование, следдипломна квалификация и професионално развитие през целия живот.

Самият документ засяга предложения за реформи в училищно и университетско образование, следдипломна квалификация и професионално развитие през целия живот. Нов подход, който да интегрира знания, умения, нагласи/ценности и опит, както и да се трансформира традиционния академичен модел на преподаване към компетентностен модел на преподаване и измерване на образователните резултати - това предложиха експертите.

"Очевидно е, че ние няма как да развиваме индустрии с висока добавена стойност, ако не подобрим образователната система на страната", коментира Явор Джонев, шеф на работата група и председател на Българската асоциация софтуерните компании (БАСКОМ).

При запазване на сегашните темпове на развитие и без да бъдат направени образователни реформи след 10 години обемът на българската софтуерна индустрия ще достигне 1,7 млрд. лв. или 1.8% от БВП, прогнозира Джонев.

Ако обаче бъде осъществена съответна образователна реформа в желаните от ИТ бранша насоки и бъде увеличен броят на софтуерните специалисти, секторът може да отчете поне двойно по-високи резултати, достигайки до около 3,7 млрд. лв. или 3.8% от БВП на България.

По този начин ИТ индустрията ще стане структуроопределяща за българската икономика, сравнима по значение с туризма и земеделието, смятат експертите.

Целта на новия модел е да спомага за изграждането на самостоятелни личности, които могат да мислят концептуално и съзидателно, да имат активно отношение към света, постоянно да се развиват и адаптират - личности със социални и комуникационни умения и нагласи за съвместна работа в екип за постигане на общи цели.

Тези и други важни характеристики са анализирани и дефинирани от работната група като 18 базови когнитивно-емоционални и 32 комплексни компетентности. Всички те са условно групирани като личностно-социални, комуникационни, интерперсонални, за моделиране, за решаване на проблеми и процесно- организационни.

В допълнение са дефинирани езикови (български, английски и други езици и комуникация) и културно-исторически компетентности, необходими за успешна интеграция в световната икономика.

Според Явор Джонев растежът на софтуерната индустрия у нас днес е ограничен от острия дефицит на кадри. По предвиждания на компаниите от сектора, към 2015 г. ще има нужда от над 20 хиляди софтуерни специалисти в повече от наличните.

Затова е необходимо е да се увеличи капацитетът на образователната система за подготовка на такива специалисти средно три пъти – от сегашните завършващи две хиляди на година до 6 хиляди.