Като че ли октомври е месецът, в който бяха дадени най-много "заявки" за интересно бъдещо развитие на тенденции на родния финансов пазар. Далеч не е настъпил моментът, в който с облекчение ще можем да кажем, че кризата е отминала - предстои да бъде извървян дълъг път. Октомври миналата година даде старта на поскъпването на депозити и кредити, в резултат на което станахме свидетели на настоящата ситуация. По съвпадение или не, сега, точно една година след началото на негативните процеси, започват да се забелязват първите признаци на корекции в обратна посока. Началото беше положено от лихвите по депозити, като намаления не липсваха и при лихвите по кредитите. Това е и акцентът на отминалия месец, отбелязват анализаторите от финансовия сайт "Моите пари" в месечния си обзор на финансовия пазар.
Econ.bg ви предлага да се запознаете с акценти от него:
Търсенето на ресурс от страна на банките като че ли достигна своя пик - те постепенно започват стъпки към сваляне на лихвите по депозити. Това неминуемо ще се отрази и върху лихвите по кредити, макар и с известен лаг във времето. Въпреки това, дори и през октомври станахме свидетели на първите такива стъпки.
През изминалия месец банките запазиха активността си по отношение на промени по срочни депозити, но за пръв път от повече от година насам корекциите бяха в посока намаляване на предоставяната доходност. Първите сигнали за настъпване на времена с по-ниска цена на финансиране на банките постъпиха преди няколко месеца, но тези сигнали бяха по-плахи. За разлика от това през месец октомври редица банки със силни позиции на банковия пазар промениха лихвената си политика. Тази промяна разбира се не означава край на промоциите по срочни депозити. Промоциите бяха удължени, но с коригирани по-ниски лихви. Въпреки намалението на доходността срочните депозити запазват лихвите си високи и са предпочитан източник на доходи в условия на финансова криза.
Известен ръст в потребителското кредитиране към края на третото тримесечие на 2009 г. показва статистиката на БНБ. Темпът, с който нарастват експозициите на банките за тези три отчетни месеца, е на първо място положителен и на второ - тройно по-висок в сравнение с темпа, регистриран през предходното тримесечие. През последното тримесечие на годината най-много са нараснали потребителските заеми в евро - с 8.13%, следвани от тези в левове - с 3.09%. Интересът към заеми във валути, различни от посочените, продължава да спада, като към края на септември 2009 г. обемите отпуснати такива кредити се свива с нови 2%.
Ретроспективно погледнато от началото на годината, периодът до края на март, т.е. първото тримесечие, се оказва най-труден за банковата система по отношение на отпускането на потребителски кредити. Тогава ръстът в сравнение с края на 2008 г., беше отрицателен. Съвсем не е такова състоянието вече 6 месеца по-късно. Трябва да се отбележи обаче, че очакването ръстът в кредитирането да се възвърне рязко и с темповете, които бяха характерни преди година, не може да се оправдае, поне на сегашния етап. Въпреки това, балансите на банките показват наченки на съживяване на кредитния пазар. Връщането към обичайната работа - такава, каквато беше преди началото на кризата, ще е бавно и трудно, но първите сигнали за обръщане на поглед в тази посока вече са налице. Показателни за това са ръстовете в кредитирането, регистрирани само за 3 месеца. Номинално те съвсем не са големи, но стъпката, с която нарастват, е достатъчно показателна, че се прави опит за промяна на статуквото. Дали ще продължи или е само тестване на пазара, още е рано да се дискутира.
През октомври, макар и да не бяха много банките, които правиха корекции по офертите си, се забелязва известен опит те да се подобряват. Основните усилия на трезорите бяха в посока да понижават лихви. Промени в обратната посока също се наблюдаваха, както и някои корекции в таксите по заеми.
Ако ръстът на кредитирането се разглежда едностранчиво, може да се допуснат някои некоректни заключения. Нарастването на отпуснатите заеми само по себе си е положителен факт, но не е достатъчен, за да се правят по-завършени заключения за състоянието на банковата система. Всеки, изследващ кредитирането в една банкова система, би следвало да отделя нужното внимание и на необслужваните заеми. Именно те като че ли напоследък привличат повече вниманието. Нормално е, след като от техния размер зависи малко или много стабилността на банковата система. Съществува правило, че ръстът в кредитирането неминуемо води след себе си и ръст в необслужваните кредити. Проблемът не е в нарастването на размера им, а в съумяването да се поддържа относително постоянна пропорция между обема отпуснати заеми и необслужваната част от тях, отбелязват от "Моите пари".
За последното тримесечие статистиката е красноречива. Обемът на необслужваните потребителски кредити продължава да расте, като според данните те вече са достигнали нивото от 9.60%. Сред отпуснатите потребителски кредити, с най-голям дял необслужвани са тези в лева. По традиция това е предпочитаната валута и основно в нея се отпускат заемите. Към края на септември процентът на необслужваните левови потребителски кредити достигна ниво от 10%, което е увеличение с 0.50 процентни пункта (п.п.) спрямо август и с 1.3 п.п. от началото на тримесечието. По сходен начин нарастват и необслужваните еврови потребителски заеми. Тяхното ниво към края на тримесечието достига 6.80% при предходни стойности 6.40% и 5.60%. С най-бърз темп нарастват необслужваните кредити в други валути. Докато през юли и август размерът им е бил непроменен в рамките на 8%, то в края на третото тримесечие на 2009 г. те достигат 9.40%. Макар и ръстът има де е сходен с този на останалите валути за разглежданите 3 месеца, впечатление прави, че той е постигнат само за месец. Като основна причина за това състояние би могло да се посочи предимно необслужването на заемите в тези валути. Обемът на потребителските заеми в друга валута (различна от лев и евро) се свива с още 2%. По този начин диспропорцията при тези кредити се увеличава, като действа разнопосочно. Обемът на заемите намалява и паралелно с това се увеличават необслужваните.
Друг факт, който заслужава внимание, е забавянето на скоростта на нарастване на лошите потребителски кредити като цяло. Веднага правим уточнението - те не намаляват размера си, напротив, а само по-бавно го увеличават. Това в определена степен говори за овладяване на събираемостта на проблемните заеми и за положителни резултати от по-прецизното отпускани на нови кредити. Само за месец (от август до септември) темпът на нарастване на лошите кредити се е забавил от 9.3% на 5.7%.
В края на третото тримесечие на 2009 г. банките не успяха да постигнат сериозен ръст на отпуснатите жилищни кредити, сочи статистиката на БНБ за периода. Тенденцията не е изненадваща предвид предпазливостта им все още да опускат по-смело заеми. С малко над 2% е нараснала експозицията на банковата система спрямо предходното тримесечие. Любопитен е фактът, че с най-голям темп са нараснали ипотечните кредити във валути различни от евро и лева. Само за сравнение към края на второто тримесечие темпът на нарастване на тези заеми беше отрицателен. От -1.13% към края на юни те нарастват с 1.24% към края на септември. По сходен начин се развива тенденцията и за левовите кредити. Три месеца по-рано техният темп на нарастване беше също отрицателен (-0.45%), а към края на септември той беше наваксан, дори излезе на положителна територия (+0.82%). Докато при кредитите в тези валути се отчита известно „съживяване", то при евровите такива положението остава почти непроменено. Интересът към тях продължава да е висок, поради което и базата от миналото тримесечие e висока. При такива условия, нарастването на евровите експозиции на банките през септември с 3.81% може да се приеме за умерено. Разбира се подобен ръст е много далеч от темповете, които бяха характерни преди началото на кризата, но и по-високи към момента не би било реалистично да се очаква да бъдат. Погледнато и от друг ъгъл, самият факт, че към края на септември скоростта на нарастване на отпуснатите кредити в различни валути и като цяло се засилва е достатъчно показателен за промените, които настъпват. Положително е все пак, че за пръв път от началото на годината при никоя от валутите на ипотечните кредити не се наблюдава отрицателен темп на нарастване. Позитивният сигнал, който се демонстрира в края септември, може да се окаже повратната точка за тенденциите занапред. Все още обаче е рано за такива заключения, тъй като това са само първоначални сигнали. Идните месеци ще дадат по-ясен отговор дали е налице нова посока в ипотечното кредитиране.
Октомври не предложи съществено раздвижване на пазара на ипотечни кредити. Промени не липсваха, тъкмо напротив, но не в този аспект, който вероятно се очаква. Това, което коригираха банките, не винаги беше свързано пряко с цената на заема. В чести случаи дори промяната оказва незначително влияние, независимо дали е в положителна или отрицателна посока.
Подробности за конкретните промени в офертите на банките за месец октомври, както и за промените при застраховка "Гражданска отговорност" и в индекси "Моите пари", може да откриете в прикачения файл.
